— Искаш ли да се качим и да видим кой живее там сега? — попита той.
— Не — твърдо каза Карин. — Искам да си вървя у дома.
Без нито дума повече тя обърна гръб на високите блокове от сив бетон и се присъедини към сънародниците си, които вървяха на запад, за да изживеят свободата, която тя никога не бе приемала за даденост.
Нито веднъж не погледна назад, докато вървяха към границата; моментът на безпокойство се завърна, когато стигнаха пропускателния пункт, но бързо се изпари, когато Карин видя, че някои от граничарите са разкопчали куртките си и танцуват с новите си приятели — вече не източни и западни, а просто германци.
След като минаха под бариерата и се озоваха отново в Западен Берлин, видяха как млади и стари, въоръжени с ковашки чукове, лостове, длета и дори с пили за нокти разрушават парче по парче дългото 155 километра чудовище — материалния символ, описан от Уинстън Чърчил като Желязната завеса.
Джайлс отвори сака си, извади чука и го подаде на Карин.
— Първо ти, скъпа.
Ема Клифтън
1990–1992
49
— По това време на годината — каза Ема, докато вдигаше чашата греяно вино.
— Всички изхвърляме играчките от количките си и не искаме да си играем с теб? — предположи Джайлс.
— По това време на годината — повтори Ема, без да обръща внимание на брат си, — вдигаме чаши в памет на Джошуа Барингтън, основателя на "Барингтън Шипинг".
— Който спечелил трийсет паунда, четири шилинга и два пенса през първата година, но обещал на борда, че ще направят повече в бъдеще — напомни на всички Себастиан.
— Трийсет и три паунда, четири шилинга и два пенса — поправи го Ема. — И наистина е направил повече. Много повече.
— Сигурно се е въртял в гроба си, когато продадохме компанията на "Кюнард" за страхотните четирийсет и осем милиона — каза Себастиан.
— Подигравай се колкото си искаш — каза Ема, — но трябва да сме благодарни на Джошуа за всичко, което е направил за тази фамилия.
— Така е — съгласи се Хари, стана и също вдигна чаша. — За Джошуа.
— За Джошуа — повториха всички.
— А сега на работа — каза Ема и остави чашата.
— Бъдни вечер е — запротестира Джайлс. — И май забравяш, че си в моята къща, така че мисля да си взема една година почивка.
— В никакъв случай — заяви Ема. — Само Люси ще пропусне тази година.
— Но имай предвид, млада госпожице — каза Хари, като се усмихваше на правнучката си, която беше заспала в ръцете на майка си, — че това е само временно.
— Точно така — каза Ема, сякаш Хари не се беше пошегувал. — Дойде време всеки да каже какво е решил да постигне през новата година.
— А храбрите — допълни Хари — да ни напомнят обещанията си за изминалата година.
— Които съм записала в тази малка червена книжка, ако случайно някой е забравил — каза Ема.
— Разбира се, че си ги записала, председателю Мао — каза Джайлс и напълни отново чашата си.
— Кой иска да започне? — попита Ема, като отново не обърна внимание на брат си.
— Аз си търся нова работа — каза Саманта.
— Пак ли в областта на изкуството? — попита Хари.
— Да. Колекцията "Уолъс" търси заместник-директор и кандидатствах за мястото.
— Браво — каза Грейс. — Загубата за "Кортоулд" ще бъде печалба за "Уолас".
— Това е просто следващото стъпало по стълбицата — каза Себастиан. — Обзалагам се, че догодина по същото време Саманта ще каже, че ще оглави "Тейт".
— Ами ти, Себ? Какво ще си постигнал догодина по това време?
— Възнамерявам да продължа да дразня леля Грейс, като ѝ правя все повече и повече пари.
— Които ще мога да разпределям за все повече и повече достойни каузи — каза Грейс.
— Не се безпокой, Виктор вече се грижи за това, както ще потвърди Карин.
— Четох доклада на мистър Кауфман и той наистина говори много добре за теб и за банката, Себастиан — каза Грейс.
— Това е похвала — каза Ема и си отбеляза в бележника, преди да погледне сестра си. — Тъй като си една от малцината сред нас, която има чавка пред името си за тази година, какво си замислила за следващите дванайсет месеца, Грейс?
— Седем от питомците ми се надяват да им бъдат предложени места в университети тази година и съм твърдо решена и седемте да ги получат.
— Какви са шансовете им? — попита Хари.
— Сигурна съм, че четирите момичета ще успеят, но имам известни съмнения за момчетата.