— Но на мен винаги ми е харесвало името Фреди — успя най-сетне да промълви Ема. — Мисля, че ти отива.
— Не искам да променям името Фреди. Искам от първи януари да бъда известен като Фреди Барингтън.
Последвалите аплодисменти ясно показаха, че семейството горещо одобрява решението му.
— Процедурата е съвсем проста — каза практичната Грейс. — Просто трябва да подпишеш декларация и Фенуик ще стане минало.
— Аз трябваше да подпиша много повече формуляри, за да постигна това — каза Джайлс, докато стискаше ръката на сина си.
Телефонът зазвъня и след секунди се появи Маркъм и каза:
— Обажда се лорд Уодингтън.
— Принцът на неверниците — заяви Джайлс. — Защо не се обадиш от кабинета ми, Ема?
— Трябва да е сериозно, за да се обажда на Бъдни вечер — отбеляза Ема.
— Обаждането не е за вас, милейди — каза Маркъм. — Той търси лорд Барингтън.
— Сигурен ли си, Маркъм?
— Напълно, милейди.
— Тогава по-добре иди и виж какво иска — каза Ема.
Ако Джесика и Фреди бяха предизвикали мълчание, обаждането на лидера на Камарата на лордовете накара цялото семейство да заговори едновременно. И не млъкнаха, докато вратата не се отвори и домакинът им не застана на прага.
— Е, това реши моето намерение за следващата година — беше единственото, което можеше да им каже Джайлс.
— Все пак трябва да им кажеш — каза Ема рано на следващата сутрин, докато двамата с Хари вървяха обратно към Имението.
— Възнамерявах да го направя вчера, но Грейс ме засенчи, да не говорим за Фреди и Джайлс.
— Джайлс не можеше да скрие колко се радва на решението на Фреди.
— Той каза ли ти защо лорд Уодингтън е искат да говори с него?
— Нито дума.
— Мислиш ли, че ще смени боята и ще се присъедини към неверниците?
— Никога. Просто не е в стила му. — Тя го погледна. — Та след като предаде книгата, има ли друго нещо, което трябва да направиш, преди да влезеш в болницата?
— Де да можех да го направя.
— Кое да направиш?
— Да сменя темата, без да се налага да добавям ред за връзка. Никога не ти се разминава при книга. В реалния живот двама души разговарят и сменят темите, без да се замислят, понякога дори насред изречение. Скот Фицджералд има разказ, представляващ реален разговор. Не става за четене.
— Колко интересно. А сега отговори на въпроса ми.
— He — каза Хари. — След като редакторите и коректорите си свършиха работата, няма какво да правя до излизането на книгата.
— Този път къде те спипа страховитата мис Уорбъртън?
— Един детектив от Ню Йорк четеше от картичка правата на задържан три години преди въвеждането на картичките.
— Опа! Нещо друго?
— Двоеточия, които е трябвало да бъдат точка и запетая, и май съм прекалил с използването на думата "сигурно". Дума, която всички използваме в реалния живот, но не ти се разминава, ако я споменаваме твърде често в роман.
— Този път ще правиш ли турнета?
— Предполагам, че да. Повечето читатели ще решат, че е поредният роман за Уилям Уоруик, и ще се наложи да им обяснявам, че се заблуждават. Пък и Арън вече ми урежда турне в Щатите, а лондонските ми издатели ме натискат да посетя Фестивала на книгата в Бомбай.
— Графикът ще се получи ли? Струва ми се доста натоварен.
— Всъщност всичко се нарежда доста удобно. След две седмици ще постъпя в "Сейнт Томас", а когато книгата излезе, би трябвало да съм се възстановил напълно.
— Мисля, че е по-добре да не идваш тук, след като те изпишат. Остани в Лондон, където Карин, Джайлс и аз ще можем да се суетим около теб. Вече предупредих в министерството, че ще отсъствам поне за две седмици.
— Мисля, че Джайлс може да отсъства за много по-дълго време.
— Какво те кара да твърдиш това?
— Носи се слух, че посланикът ни във Вашингтон се връща напролет.
50
Кабинетът бе по-малък, отколкото беше очаквал, но великолепната дървена ламперия и маслените портрети на предшествениците му ясно говореха за историческата важност на новата му роля. Задълженията му бяха обяснени внимателно от личния му секретар командир Руфъс Орм. Подобно на монарха, той имаше съвсем малко реална власт на новия си пост, но пък за сметка на огромното влияние. Всъщност в официални случаи той вървеше плътно зад кралицата заедно с архиепископа на Кентърбъри, на една крачка преди премиера.
Помагаше му малък добре обучен екип, който се грижеше за всяка негова нужда, макар той да се чудеше колко ли време ще му трябва, за да свикне някой да му помага да се облича. Камериерът му Крофт се появяваше всеки ден по едно и също време за церемонията, която трябваше да бъде изпълнена с точност до секунда.