Започна да сваля дрехите си, докато не остана по жилетка и панталони. Чувстваше се нелепо. Крофт му помогна да облече бяла риза, току-що изгладена. Колосаната бяла яка се закопчаваше за клипс на тила, а отпред, където всеки нормален мъж би сложил вратовръзка, се появяваше надиплено дантелено шалче. Не беше необходимо да поглежда в огледалото. Крофт бе неговото огледало. След това камериерът насочи вниманието си към дългата черно-златиста одежда и му помогна да напъха ръце в обшитите със злато ръкави. Крофт отстъпи да огледа господаря си, после коленичи и му помогна да обуе лъскави обувки с месингови носове. Изправи се отново и свали пищната перука от дървената глава на манекена, за да я сложи на главата на лорд-канцлера. После отново отстъпи назад и направи последни дребни корекции.
Последната му задача бе да сложи тежката верига на поста му, която се предаваше от 1643 година, като не я пусна, докато тя не легна сигурно на раменете на Джайлс. Това беше моментът, който Джайлс помнеше от училищните си дни, когато трима от предшествениците му били екзекутирани в Тауър.
Вече беше облечен и най-сетне му бе позволено да се погледне във високото огледало. Изглеждаше нелепо, но трябваше да признае — макар и само пред себе си, — че му харесва. Камериерът се поклони и изпълнил задачата си, излезе, без да каже нито дума.
На негово място незабавно влезе командир Орм. Никога не би и помислил да стъпи в стаята, докато лорд-канцлерът не бъде облечен в пълните си регалии.
— Вече прочетох програмата за днес, Орм — каза Джайлс. — Имa ли нещо друго, което трябва да знам?
— Не, милорд. Днес на въпросите ще отговаря министърът на здравеопазването. Може да има размяна на реплики по въпрос на осигуровките, но нищо, което да ви засяга.
— Благодаря. — Той си погледна часовника — седем минути преди точния час трябваше да излезе от офиса си в Северната кула и да тръгне към Залата на принца.
Вратата се отвори отново и този път влезе млад паж. Поклони се ниско, бързо мина зад Джайлс и повдигна края на дългата му роба.
— Трийсет секунди, милорд — каза Орм миг преди вратата да се отвори отново и лорд-канцлерът да тръгне на седемминутното си пътуване през двореца Уестминстър до Камарата на лордовете.
Излезе на червения килим и тръгна бавно по широкия коридор. Депутати, стражи на вратите и вестители отстъпваха и се покланяха — не на него, а на монарха, когото представляваше. Джайлс поддържаше равномерно темпо, което бе упражнявал предния ден, когато Парламентът не заседаваше. Командир Орм бе наблегнал, че не бива да върви нито прекалено бързо, нито прекалено бавно, ако иска да стигне в Залата на принца секунди преди Биг Бен да удари два пъти.
Можеше да му се прости, че докато вървеше по северния коридор, се питаше колко от колегите му ще бъдат в залата да го поздравят, когато заеме за първи път почетното си място. Едва тогава щеше да разбере как останалите перове приемат изненадващото му назначаване.
В нормален ден щеше да има само неколцина членове. Те щяха да станат от местата си, когато лорд-канцлерът влезе в залата, леко им се поклони и остане прав, докато старият му приятел епископът на Бристол води ежедневната молитва.
Чувстваше се все по-нервен и по-нервен с всяка крачка и сърцето му затуптя още по-силно, когато стъпи на синьо-златния килим на Залата на принца деветдесет секунди преди началото. Зави надясно и продължи по дългия коридор с червена пътека до входа на Камарата в другия му край. Когато стигна Лобито на членовете, в което стоеше мълчаливата публика, чу как първият звън на Биг Бен отеква в оградата.
На втория звън двамата вратари в парадно облекло отвориха голямата двойна врата на залата, за да може новият лорд-канцлер да влезе в Горната камара. Той се опита да запази сериозна физиономия, когато видя събралото се множество. Неколцина от колегите му дори трябваше да стоят на пътеките, а други стояха на стъпалата пред трона.
Когато влезе в залата, техни благородия станаха и го поздравиха с шумно "Браво, браво!" и традиционното размахване на дневния ред. По-късно Джайлс каза, че посрещането на колегите било най-великият момент в живота му.
— Дори по-велик от бягството от германците ли?
— И също толкова ужасяващ — призна Джайлс.
Докато епископът на Бристол водеше молитвата, Джайлс погледна към галерията за гости и видя жена си, сина си и най-стария си приятел да гледат надолу към него. Не можеха да скрият гордостта, която изпитваха.