Когато епископът най-сетне благослови многобройната си конгрегация, техни благородия изчакаха лорд-канцлера да заеме за първи път мястото си и седнаха, след като Джайлс се настани и оправи робата си. Той не се сдържа да спре за момент и да кимне на баронеса Клифтън, за да ѝ даде знак, че може да се изправи, за да отговори на първия въпрос.
Ема стана и се обърна към Камарата.
— Милорд-канцлер — започна тя. — Зная, че цялата Камара ще се присъедини към мен в поздравите за назначаването ви и в пожеланията за много щастливи години начело на заседанията.
Одобрителните викове се разнесоха от всички страни на залата, докато Джайлс се покланяше на сестра си.
Първи въпрос.
Ема се обърна към събралото се множество.
— Мога да уверя почитаемия лорд Престън, че правителството гледа много сериозно на заплахата от СПИН. Министерството е заделило сто милиона паунда за проучване на тази ужасна болест и споделяме нашите открития с видни учени и водещи медици от цял свят с надеждата да открием колкото се може по-бързо лекарство. Трябва да добавя че другата седмица пътувам до Вашингтон за среща с американския министър на здравеопазването, и уверявам Камарата, че темата СПИН ще бъде основна в разговорите ни.
Възрастен джентълмен от задните редове на независимите стана да зададе допълнителен въпрос.
— Благодарен съм за отговора на министъра, но мога ли да попитам как болниците ни се справят с внезапния приток на пациенти?
Джайлс се облегна и заслуша с интерес как сестра му се справя с всеки отправен ѝ въпрос: спомняше си своето време на първия ред. Макар че тя понякога се колебаеше, вече не ѝ бе нужно непрекъснато да прави справка с материалите, подготвени от подчинените ѝ. Джайлс бе впечатлен също, че Ема напълно владееше Камарата — нещо, което някои министри така и не успяваха да постигнат.
През следващите четирийсет минути Ема отговаряше на въпроси по теми, вариращи от финансиране на изследванията на рака до нападенията срещу спешни екипи след футболни мачове и времето, за което линейките реагират на повикванията.
Джайлс се чудеше дали има някаква истина в носещите се слухове в кулоарите, че ако консерваторите спечелят следващите избори, Маргарет Тачър ще посочи Ема за лидер на Камарата на лордовете. Честно казано, колегите му в Горната камара едва ли щяха да се учудят на подобно назначение. Наскоро обаче в коридорите на властта се бе появил друг слух — че един второстепенен член на торите се готви да предизвика Тачър за лидерската позиция в партията. Джайлс отхвърли тази идея като спекулация — макар някои от партията да смятаха методите на дамата за драконовски и дори диктаторски, Джайлс не можеше да си представи, че торите биха помислили да отстранят премиер, които никога не е губил избори.
— Мога да уверя почитаемия лорд — каза Ема, когато стана да отговори на последния въпрос за деня, — че Министерството ще продължи да разрешава продажбата на генерични лекарства, но не и преди да са минали през изключително подробни тестове. Наша цел си остава да сме сигурни, че пациентите няма да са принудени да купуват скъпите лекарства на фармацевтични компании, чийто основен приоритет често е печалбата, а не болните.
Ема си седна сред одобрителни възгласи и когато министърът на външните работи стана да заеме мястото ѝ, за да започне дебата за Фолкландските острови, си събра документите и излезе забързано, тъй като не искаше да закъснява за следващата си среща със защитника на правата на гейовете Иън Маккелън, който имаше ясни възгледи за начина, по който правителството трябва да се справи с кризата СПИН. Очакваше с нетърпение да му каже колко много ѝ е харесала играта му като Ричард III в Националния театър.
Докато излизаше, Ема се спъна и изпусна няколко документа, които тутакси бяха вдигнати от един минаващ покрай нея акливист. Тя му благодари и понечи да продължи, когато един глас зад нея се обади:
— Госпожо министър, може ли да поговорим?
Ема се обърна и видя лорд Самюълс, президента на Кралската колегия на лекарите. Ако беше направила някакъв гаф по време на отговорите на въпросите, той не беше от хората, които биха я посрамили в залата. Не беше в стила му.
— Разбира се, лорд Самюълс. Да не би да съм направила някакъв ужасен гаф днес?
— Определено не — с топла усмивка отвърна Самюълс. — Просто исках да обсъдя с вас един въпрос и се питах дали можете да ми отделите минутка.
— Разбира се — повтори Ема. — Ще помоля личната си секретарка да ви се обади и да уговори среща.