Имаше и друга особено голяма купчина, която повдигаше духа на Ема всеки път, когато я четеше. Беше от онези нейни колеги, които не споделяха политическите ѝ възгледи, но искаха да изразят възхищението и уважението си към начина, по който тя винаги бе изслушвала позициите им и на няколко пъти дори бе променяла решенията си.
Макар че купчината писма остана голяма няколко седмици, Ема отговаряше на всеки човек, който си бе направил труда да ѝ пише, и спираше едва когато нямаше сили да държи химикалката. След това диктуваше отговорите си на Хари, който към многото си други задължения добави и длъжността "писар". Тя обаче продължаваше да настоява да прегледа всяко писмо, преди да постави подписа си. Когато дори това стана невъзможно, Хари ги подписваше от нейно име.
Д-р Ричардс се отбиваше два пъти седмично и предупреждаваше Хари какво да очаква, макар да призна, че се чувства напълно безпомощен — не можеше да направи нищо, освен да покаже съчувствието си и да изписва безкрайни рецепти за хапчета, за които се надяваше, че ще облекчат болките ѝ.
През първите няколко седмици Ема излизаше на сутрешни разходки с Хари, но не след дълго се налагаше да се подпира на ръката му, а после и на бастун, докато най-сетне не остана в инвалидната количка, която Хари бе купил, без да ѝ казва.
През тези първи месеци говореше предимно Ема и никога не пропускаше да изрази мнението си за ставащото по света, макар да го научаваше със закъснение от сутрешните вестници и вечерните новини по телевизията. Беше доволна, докато гледаше как президентът Буш и мисис Тачър подписват мирен договор с Горбачов в Париж — договор който най-сетне сложи край на Студената война. Но само след няколко дни с ужас научи, че някои от старите ѝ парламентарни колеги в Лондон замислят да отстранят премиера. Трябваше ли да им напомня, че Желязната лейди беше печелила три последователни пъти изборите?
Ема стигна дотам, че продиктува на Хари дълго писмо до Маргарет, в което ясно изрази вижданията си. И остана изумена, когато получи още по-дълъг отговор. Искаше ѝ се все още да е в Уестминстър, да обикаля по коридорите и да казва на колегите си какво точно мисли за тях.
Макар че умът ѝ си оставаше бистър, тялото ѝ продължаваше да я предава и речта ѝ с всяка седмица ставаше все по-трудна. Ема обаче винаги изразяваше радостта си, когато някой от семейството се появяваше, за да я разходи с количката из градината.
Малката Люси бъбреше неуморимо и разказваше на прабаба си с какво се занимава. Тя беше единствената от семейството, която не разбираше напълно какво става, което правеше връзката между двете много специална.
Джейк вече носеше само дълги панталони и се преструваше на много пораснал, а Фреди, който бе първа година в Кеймбридж, беше тих и внимателен и обсъждаше с Ема положението в страната, сякаш тя още беше министър. На Ема ѝ се искаше да може да живее достатъчно дълго, за да го види как заема място в Камарата на общините, но знаеше, че това няма как да стане.
Докато буташе количката през градината, Джесика каза на баба си, че изложбата ѝ "Дървото на живота" скоро ще бъде отворена и че все още се надява да е сред главните претенденти за наградата "Търнър", но я предупреди да не храни големи надежди.
Себастиан и Саманта идваха в Съмърсет всеки уикенд и Себ доблестно се опитваше да остане в приповдигнато настроение в присъствието на майка си, но сподели с вуйчо си Джайлс, че започва да се безпокои за баща си не по-малко, отколкото за майка си. "Хари направо се закопава" — това бяха думите на Джайлс в писмото до Грейс, което написа вечерта.
Джайлс и Карин прекарваха възможно най-много време в Имението и се обаждаха редовно на Грейс, която се разкъсваше между отговорностите си към учениците си и сестра си. Веднага щом започна лятната ваканция, тя се качи на първия влак за Бристол. Джайлс я взе от Темпъл Мийдс и я предупреди, че сестра им се е влошила много от последния път, когато я е виждала. Грейс беше подготвена за състоянието на Ема, но се смая, когато видя, че Хари се е превърнал в грохнал старец.
Грейс започна да се грижи за двамата, но при следващото идване на Джайлс сподели с брат си, че не мисли, че Ема ще доживее да види есенните листа.
Публикуването на "Ези печели" мина и замина, без да се отрази на ежедневието на Клифтън. Хари не замина за Америка за планираното турне в единайсет града, нито за Индия, за да говори на Фестивала на литературата в Бомбай.