През това време отиде в Лондон само веднъж — не да посети издателя си или да говори на литературния обяд във "Фойл", а да каже на Роджър Кърби, че се отказва от операцията на простатата, тъй като ще е извън строя твърде дълго.
Хирургът изрази съчувствието си, но го предупреди:
— Ако ракът се разпространи в червата или черния дроб, животът ви ще е в опасност. Кажете ми, Хари, напоследък да чувствате остри болки в гърба?
— Не — излъга Хари. — Нека го обсъдим, когато… Имаше да изпълни още една задача, преди да се върне в Имението. Беше обещал на Ема да вземе любимия ѝ роман от "Хатчардс", за да ѝ чете по една глава всяка вечер. Когато слезе от таксито на Пикадили, не забеляза витрината, на която бе изложена само една книга с банер:
Влезе в книжарницата и щом намери "Воденицата на река Флос"[8], подаде банкнота от десет паунда на младата жена зад щанда. Тя сложи томчето с твърди корици в торбичка и докато Хари се обръщаше да си тръгне, се вгледа по-внимателно в клиента си и се запита за момент дали е възможно.
Отиде до масата в средата, взе бройка на "Ези печели", погледна снимката на автора на задната страна на обложката, след което погледна човека, който се качваше в таксито. Помисли си за момент, че може да е Хари Клифтън, но се вгледа отново в снимката и реши, че небръснатият мъж с рошава побеляла коса, когото бе обслужила, е много по-възрастен. От друга страна, снимката бе направена преди почти година.
Младата жена остави книгата върху купчината бестселъри, която заемаше масата вече единайсет седмици.
Когато Ема вече не можеше да става от леглото, д-р Ричардс предупреди Хари, че остават само седмици.
Хари рядко оставяше Ема за повече от няколко минути и му бе ужасно трудно да понася болките, които изпитваше тя. Съпругата му вече можеше да поглъща единствено течности и дори способността да говори я беше напуснала, така че общуваше с мигане. Веднъж за да, два пъти за не. Три пъти за моля, четири за благодаря. Хари посочи, че три и четири е прекалено, но почти я чу как казва "добрите маниери никога не са прекалени".
Когато стаята потъваше в сумрак, Хари палеше нощната лампа и ѝ прочиташе поредната глава с надеждата, че тя бързо ще заспи.
След едно от сутрешните си посещения д-р Ричардс отведе Хари настрани.
— Не остава много.
От известно време единствената грижа на Хари бе колко още ще страда Ема.
— Да се надяваме, че сте прав — отвърна той.
Същата вечер Хари седна на ръба на леглото и продължи да чете.
— "Това е озадачаващ свят и Стария Хари имаше пръст в него".
Ема се усмихна.
Когато стигна до края на главата, Хари затвори книгата и погледна жената, с която бе споделил живота си, но която очевидно вече не искаше да живее. Наведе се и прошепна:
— Обичам те, скъпа.
Четири мигвания.
— Болката непоносима ли е?
Едно мигване.
— Още малко остава.
Три мигвания, последвани от умоляващ поглед.
Той я целуна нежно по устните.
— Обичал съм само една жена през живота си — прошепна. Четири мигвания. — И се моля скоро да се видим отново.
Едно мигване, после три и още четири.
Хари хвана ръката ѝ, затвори очи и помоли Бог, в чието съществуване вече не бе сигурен, да му прости. После взе възглавницата, преди да е размислил, и я погледна отново.
Едно мигване, последвано от три.
Той се поколеба.
Едно мигване, което се повтаряше на няколко секунди.
Хари леко спусна възглавницата върху лицето ѝ.
Ръцете и краката ѝ потръпваха няколко секунди, преди да се отпуснат, но той продължи да натиска. Когато най-сетне вдигна възглавницата, на лицето на Ема имаше усмивка, сякаш се радваше на първата истинска почивка от месеци.
Хари я взе в прегръдката си, а първите есенни листа започнаха да капят.
Доктор Ричардс се отби на следващата сутрин и дори да беше изненадан, че пациентката му е починала през нощта, не го спомена на Хари. Просто написа в смъртния акт "Умряла в съня си от моторна невропатия". Но пък той беше стар приятел, както и семеен лекар.
Ема беше оставила ясни инструкции, че иска скромно погребение, на което да присъстват само роднини и близки приятели. Никакви цветя, вместо това дарения за Кралската болница в Бристол. Желанието ѝ бе изпълнено дословно, но тя нямаше как да разбере колко хора се появиха на погребението ѝ като близки приятели.
Селската църква бе претъпкана от местни жители и пришълци, както откри Хари, докато се тътреше по пътеката, за да отиде при останалите от семейството отпред и мина покрай бившия премиер, която седеше на третия ред.