Не помнеше почти нищо от службата, умът му беше зает, но все пак се опита да се съсредоточи, когато свещеникът започна затрогващото си слово.
След като ковчегът бе спуснат в земята и буците пръст започнаха да го затрупват, Хари бе след последните, които си тръгнаха от гробището. Когато се върна в Имението при останалите, не можеше да си спомни името на Люси.
Грейс го следеше внимателно, докато той седеше тихо в салона, където за първи път бе срещнал Ема-е, не точно срещнал.
— Всички си отидоха — каза му тя, но той продължи просто да седи, загледан през прозореца.
Когато слънцето се скри зад най-високия дъб, Хари стана и бавно се качи по стълбата до спалнята. Съблече се и легна в празното легло, без вече да го е грижа за този свят.
Лекарите ще ви кажат, че не можеш да умреш от мъка. Но Хари си отиде девет дни по-късно.
Според смъртния акт причината за смъртта бе рак, но както посочи д-р Ричардс, ако беше искал, Хари би могъл да живее още десет, може би двайсет години.
Неговите инструкции бяха също толкова ясни, колкото и на Ема. Подобно на нея, той искаше скромно погребение. Единствената му молба бе да го погребат до съпругата му. Желанието му беше изпълнено и когато семейството се върна в Имението след погребението, Джайлс събра всички в салона и ги помоли да вдигнат чаши за най-стария му и най-добър приятел.
— Надявам се — добави той, — че ще ми позволите да направя нещо, което знам, че Хари не би одобрил.
Семейството изслуша мълчаливо предложението му.
— Определено не би одобрил — каза Грейс. — Но Ема щеше да го одобри, защото сама ми го каза.
Джайлс погледна поред всички, но не беше нужно да търси одобрението им — беше ясно, че са единодушни.
Хари Артър Клифтън
1920–1992
52
Инструкциите му едва ли можеха да са по-ясни, но пък ги имаше още от 1621 година.
Лорд Барингтън от Бристолското пристанище трябваше да пристигне в катедрала "Сейнт Пол" в 10:50 на 10 април 1993 година. В 10:53 трябваше да бъде посрещнат на северозападния вход от преподобния Ерик Еванс. В 10:55 свещеникът щеше да съпроводи лорд-канцлера в катедралата до олтара, откъдето той трябваше да започне словото си в 10:57.
Когато катедралният часовник удари единайсет, органистът трябваше засвири началото на "Всички жители на тази земя" и цялата конгрегация да стане и да запее. От този момент до последната благословия от декана мемориалната служба щеше да е в ръцете на преподобния епископ на Бристол Бари Доналдсън, един от най-старите приятели на Хари. На Джайлс му оставаше да изиграе само една роля на църковната сцена.
Беше се подготвял седмици наред за този момент, защото смяташе, че следващият час трябва да е достоен за най-стария му приятел и защото той бе одобрен от Ема. Дори миналата седмица по същото време беше изминал пътя от Смит Скуеър до "Сейнт Пол", за да е сигурен, че няма да закъснее. Пътуването беше отнело 24 минути, затова Джайлс реши да излезе от дома си в 10:15 — каза на шофьора, че е по-добре да пристигнат няколко минути по-рано, отколкото да закъснеят. Винаги можеш да намалиш скоростта, но трафикът в Лондон рядко ти позволява да настъпиш педала.
В деня на службата Джайлс стана малко след пет, тъй като знаеше, че няма да може да заспи отново. Облече халат, слезе в кабинета и прочете отново речта си. Подобно на Хари с романите му, това беше четиринайсетата чернова — или петнайсетата? Имаше няколко поправки, тук-там по някоя дума и едно добавено изречение. Знаеше, че не може да направи повече, но въпреки всичко искаше да провери продължителността на речта.
Прочете я още веднъж, без да спира — малко под петнайсет минути. Уинстън Чърчил навремето му беше казал: "За важна реч трябва да отделиш по един час писане за всяка минута говорене, като в същото време, момчето ми, трябва да оставиш аудиторията с впечатлението, че всичко е импровизирано". Това беше разликата между обикновения говорител и оратора според Чърчил.
Джайлс стана, избута стола си и започна да изнася речта, сякаш говореше пред хиляда души, макар да нямаше представа колко хора ще се съберат. Свещеникът му бе казал, че катедралата може да побере спокойно две хиляди души, но това ставало в редки случаи като погребението на член на кралското семейство или мемориална служба за премиер, а и дори тогава не можело да се гарантира, че всички места ще бъдат заети.
— Не се безпокойте — беше добавил. — Дори да дойдат само шестстотин, ще отделим канцеларията и пак ще напълним нефа и църквата ще изглежда пълна. Ще се усетят само редовните посетители.