Джайлс се молеше нефът да е пълен, тъй като не искаше да разочарова приятеля си. След четиринайсет минути остави речта, върна се в спалнята и завари Карин още по халат.
— Трябва да тръгваме — каза той.
— Разбира се, че трябва, скъпи — отвърна Карин. — Разбира се, ако смяташ да вървим пеша до катедралата. Ако тръгнеш сега, ще стигнеш навреме да я отвориш — добави тя и изчезна в банята.
Докато Джайлс бе репетирал речта си долу, тя бе извадила бяла риза, вратовръзката му от Бристолската гимназия и тъмен костюм, който бе пристигнал от химическо чистене предишния ден. Той се облече, без да бърза — сложи си златните копчета, които Хари му беше подарил за сватбата. След като се погледна в огледалото, започна да крачи нервно напред-назад в спалнята, като повтаряше на глас абзаци от речта си и непрекъснато си поглеждаше часовника. Колко щеше да се бави Карин?!
След двайсет минути тя най-сетне се появи. Беше облякла проста тъмносиня рокля, която Джайлс не бе виждал никога досега, украсена със златна брошка. Хари би се гордял с нея.
— Време е да тръгваме — спокойно каза Карин. Излязоха и Джайлс с облекчение видя, че Том вече ги чака при задната врата на колата.
— Да тръгваме, Том — каза той, докато се настаняваше отзад и отново поглеждаше часовника.
Том потегли бавно от Смит Скуеър, както подобаваше за случая. Минаха покрай двореца Уестминстър и през площада пред Парламента, преди да продължат по Виктория Ембанкмънт.
— Днес трафикът изглежда много натоварен — каза Джайлс и отново си погледна часовника.
— Почти като миналата седмица — отвърна Том. Джайлс не коментира факта, че всеки светофар сякаш нарочно светваше червено, когато го наближаваха. Вече беше убеден, че ще закъснеят.
Докато минаваха покрай грифоните на Сити, Джайлс започна да се успокоява — вече изглеждаше, че ще подранят с десет минути. И наистина щяха да подранят, ако не беше нещо, което изобщо не бяха очаквали.
Оставаше по-малко от километър и куполът на катедралата се виждаше, когато Том стигна до бариера, която не беше тук при тренировката миналата седмица. Един полицай вдигна ръка да ги спре. Том свали прозореца и каза:
— Лорд-канцлерът.
Полицаят отдаде чест и кимна на колегата си, който веднага вдигна бариерата.
Джайлс се радваше, че са подранили, защото се движеха много бавно. Тълпи пешеходци преливаха от тротоарите по платното и колата едва пъплеше напред.
— Спри тук, Том — каза Джайлс. — Ще се наложи да извървим пеша последните сто метра.
Том спря насред улицата и се втурна да отвори задната врата, но когато стигна до нея, Джайлс и Карин вече вървяха през тълпата. Хората им правеха път, когато го разпознаваха, някои дори започнаха да ръкопляскат.
Джайлс се канеше да отвърне на аплодисментите им, но Карин прошепна:
— Не забравяй, че аплодират Хари, а не теб. Най-сетне стигнаха стъпалата на катедралата и започнаха да се изкачват през коридор вдигнати химикалки и моливи от хора, които искаха да помнят Хари не само като писател, но и като борец за граждански права.
Джайлс погледна нагоре и видя, че Ерик Еванс ги чака на горното стъпало.
— Май сгрешихте — каза той с лека усмивка. — Писателите винаги са по-популярни от политиците.
Джайлс се разсмя нервно, докато свещеникът ги въвеждаше през северозападния вход в катедралата, където онези, които бяха закъснели, стояха прави в нсфа, натъпкани като сардели.
Карин знаеше, че смехът на Джайлс е резултат от коктейла от нерви и адреналин. Никога не го беше виждала толкова неспокоен.
— Отпусни се — прошепна му тя, докато вървяха по дългата мраморна пътека покрай мемориала Уелингтън до местата си в началото на нефа. Джайлс разпозна някои лица. Арън Гинзбърг седеше до Иън Чапман, д-р Ричардс и лорд Самюъл, Хаким Бишара и Арнолд Хардкасъл като представители на "Фартингс", сър Алън Редмейн до сър Джон Рени, а Виктор Кауфман и старият му приятел от училище професор Алджърнън Дийкинс седяха по-напред.
Но най-много се изненада от двете жени, които седяха отделно от другите. Елегантна възрастна дама кимна на Джайлс, докато минаваше покрай нея; седеше назад и очевидно вече не желаеше да я познаят като вдовстваща херцогиня, каквато беше. А на реда непосредствено зад семейството седеше друга възрастна дама, която бе пристигнала от Москва, за да почете скъпия приятел на покойния си съпруг.
Щом заеха местата си на първия ред, Джайлс взе приготвената от Грейс програма за службата. На първата страница имаше прост портрет на сър Хари Клифтън, нарисуван от последния лауреат на наградата "Търнър".