Докато онези пред "Сейнт Пол" се смееха и ръкопляскаха, благоприличието позволи на събралите се вътре само да се засмеят учтиво.
— Станах капитан на училищния отбор по крикет, а Хари спечели наградата по английски език и стипендия в Оксфорд. Аз също успях да се добера до Оксфорд, но едва след като отбелязах сто точки в мача на младежкия отбор на Лордс.
Джайлс изчака смехът да утихне, преди да продължи.
— И тогава се случи нещо, за което не бях готов. Хари се влюби в сестра ми Ема. Признавам, че тогава си мислех, че може да се представи и по-добре. В моя защита ще кажа, че не знаех, че тя също ще спечели стипендия в Съмървил Колидж в Оксфорд, ще стане първата жена начело на публична компания, ще оглави голяма национална болница и ще служи като министър на Короната. Хари за пореден път доказа, че греша. Вече дори не бях по-висшият Барингтън. Може би не е времето да спомена, че по-малката ми сестра Грейс, която още беше ученичка, по-късно щеше да стане професор по английски в Кеймбридж. Така че на мен остана третото място в йерархията на Барингтън.
— Но след като вече бях приел, че Хари е по-висш от мен, аз се погрижих да учим заедно, тъй като кроях планове той да пише есетата ми, докато аз упражнявам тайното си хоби. Само че Адолф Хитлер, който никога през живота си не е играл крикет, реши да сложи край на това и направи така, че пътищата ни се разделиха. — И Джайлс пак цитира: "Останалите в заговора бяха завистници". — Хари ме посрами, като напусна Оксфорд и се записа в армията още преди обявяването на войната, а когато го последвах, неговият кораб вече бе потопен от немска подводница — продължи Джайлс. — Всички смятаха, че е загинал в морето. Но светът не можеше така лесно да се отърве от Хари Клифтън. Той бе спасен от американци и прекара остатъка от войната зад вражеските линии, докато аз се озовах в немски лагер за военнопленници. Имам чувството, че ако лейтенант Клифтън бе на съседното легло във Вайнсберг, щях да избягам много по-рано.
— Хари никога не говореше за войната, въпреки че бе награден с престижната Сребърна звезда за службата си като млад капитан от американската армия. Но ако прочетете грамотата му, както направих аз, когато посетих за първи път Вашингтон като външен министър, ще откриете, че с помощта на един ирландски ефрейтор, един джип и два пистолета Хари успял да убеди фелдмаршал Кертел, командир на танкова дивизия, да нареди на хората си да се предадат. Малко след това джипът на Хари попаднал на мина, докато той пътувал обратно към батальона си. Шофьорът бил убит, а Хари бе откаран в Кралската болница в Бристол, без никой да очаква, че ще оживее. Боговете обаче имаха други планове за Хари Клифтън, които дори аз не бях смятал за възможни…
Джайлс огледа събралите се.
— След като войната свърши и Хари се възстанови напълно, двамата с Ема се ожениха и се преместиха да живеят в съседната къща, макар да признавам, че пак ни разделяха няколко акра земя. След завръщането ни в реалния свят аз исках да стана политик, а Хари имаше планове в попрището на писател, така че пътищата ни отново се разделиха.
Всички мълчаха.
— Когато влязох в Парламента, реших, че най-сетне двамата с него сме равни, докато не открих, че хората, които четат книгите на Хари, са повече от онези, които гласуват за мен. Единствената ми утеха бе, че героят на Хари Уилям Уоруик, който бе син на граф, изглеждаше добре, беше много интелигентен и смел и очевидно прототипът му бях аз.
Последва смях. Джайлс обърна страницата.
— Само че стана още по-лошо. С всяка следваща книга на Хари все повече и повече читатели влизаха в неговия легион от почитатели, а аз на всеки следващи избори имах все по-малко и по-малко избиратели.
Замълча за момент и каза високо:
— "Единствен той, Марк Брут, се ръководеше от честна мисъл и грижа за общественото благо".
Продължи по-спокойно:
— И тогава, най-неочаквано, съдбата отново показа капризите си и животът на Хари бе белязан с поредния поврат, когато го поканиха да стане президент на Асоциацията на английските писатели — роля, в която той щеше да покаже умения, на които биха завидели мнозина, които се смятат за държавници. От Асоциацията го увериха, че това е само почетен пост, който няма да изисква много от него. Очевидно нямаха представа с кого си имат работа. На първото заседание, на което присъстваше като президент, Хари научи за участта на човек, за когото тогава малцина бяха чували и който гаснеше в сибирски лагер. Благодарение на чувството за справедливост на Хари Анатолий Бабаков стана познато име във всяко семейство и част от нашето ежедневие.