— Остават ми още няколко месеца начело на Кралската болница, но след снощния вот на недоверие към правителството май ще прекарам повечето си време в обикаляне на Уест Кънтри, за да се погрижа да се озовете на Даунинг Стрийт.
— Бих предпочела да обикаляте цялата страна и да вършите същото — каза мисис Тачър.
— Боя се, че не ви разбирам.
— Ако включите телевизора, ще видите как премиерът отива в Бъкингамския дворец да се срещне с кралицата. Мистър Калахан ще иска разрешението ѝ да разпусне Парламента, за да обяви общи избори.
— Датата определена ли е?
— Четвъртък, трети май. И искам да преборите брат си.
— Какво имате предвид?
— Както може би знаете, той отново ръководи кампанията на лейбъристите за маргиналните места. Има петдесет-шейсет ключови избирателни района, които ще решат резултата от изборите. Мисля, че вие сте идеалният човек за същата работа, но за торите.
— Но Джайлс има огромен опит в предизборните кампании. Той е изпечен политик…
— … и никой не го познава по-добре от вас.
— Сигурно има много други хора, които са по-подходящи от мен за подобна отговорна работа.
— Вие сте първият ми избор. И имам чувството, че брат ви няма да остане доволен, когато научи срещу кого ще трябва да се изправи. — Последва дълга пауза преди мисис Тачър да добави: — Елате в Лондон да се запознаете с председателя на партията Питър Торникрофт. Той вече е уредил всичко, така че ми трябва само координатор, който да вдъхне страх от Бога у местните председатели на маргиналните райони.
Този път Ема не се поколеба.
— Кога започвам?
— Утре сутринта в десет, в централата на партията — отвърна лидерът на опозицията.
— Искали сте да ме видите, госпожо председател.
— Да, и ще започна направо по същество — каза Ема, преди Хендс да успее да седне. — Получих няколко оплаквания от сестри относно неетично поведение от ваша страна.
— Няколко? — учуди се Хендс и седна. Изглеждаше спокоен.
— През последната година старшата сестра събира доказателства и ме помоли да започна официално разследване.
— Както желаете — каза Хендс. — Нищо няма да ми лепнете и ще бъда напълно оправдан.
— Нищо да ви лепнем? Бих си помислила, че изборът на думи е неподходящ, освен ако, разбира се…
— Още една дума, лейди Клифтън, и ще наредя на адвокатите си да ви съдят за клевета.
— Съмнявам се. Подобно на вас, аз се погрижих да няма свидетели и макар да приемам, че може да снемат всички обвинения срещу вас, съм твърдо решена да съсипя репутацията ви и да не можете да си намерите работа в тази страна. Така че ви съветвам…
— Заплашвате ли ме? Защото ако го правите, вашата репутация може да се окаже съсипана, след като разследването се окаже загуба на време и пари точно когато БКБ отново е кандидат за болница на годината.
— Да, обмислих и това — каза Ема. — Досега силата ви винаги е била във вашата дума срещу думата на някоя млада сестра. Но този път няма да си имате работа с уплашено момиче, а с председателя на болницата. И да, готова съм да рискувам репутацията си срещу вашата.
— Блъфирате — каза Хендс. — Остава ви по-малко от година и едва ли искате да ви запомнят точно с това.
— Отново грешите, доктор Хендс. Подозирам, че когато ви разоблича, вашите колеги и шестнайсетте медицински сестри, които дадоха писмени показания — Ема потупа дебелата папка на бюрото си, в която се намираше просто докладът от инспекцията на болницата, — ще бъдат благодарни за намесата ми, а на вас ще ви бъде трудно да си намерите работа и в най-затънтената африканска страна.
Този път Хендс се поколеба.
— Ще рискувам. Сигурен съм, че нямате достатъчно доказателства, за да започнете разследване.
Ема се наведе напред, набра външен номер и включи говорителя на телефона! След секунди двамата чуха:
— Редакторът слуша.
— Добро утро, Редж. Обажда се Ема Клифтън.
— Кой от репортерите ми искаш да разпердушиня днес, Ема?
— Този път никой репортер. А мой доктор.
— Разкажи ми.
— Каня се да започна разследване на поведението на един доктор от болницата и реших, че ще искаш да научиш преди националните медии да надушат историята.
— Браво на теб, Ема. — Хендс започна да ѝ маха трескаво. — Но ако искаш статията да излезе в окончателното издание, ще трябва незабавно да пратя в болницата репортер.
— Имам среща в единайсет — каза Ема, докато гледаше бележника си, — но ще се опитам да я отложа. Ще ти се обадя след малко.
Докато затваряше, видя, че по челото на Хендс е избила пот.