— Ако искате да отложа срещата си с репортера от "Бристол Ивнинг Нюз" — каза тя и отново потупа папката, — очаквам до обед да сте напуснали болницата. В противен случай ви съветвам да си вземете вечерния вестник и да видите какво точно си мисля за доктори като вас. И гледайте да стоите близо до телефона си, тъй като имам чувството, че ще искат да чуят и вашата версия за историята.
Хендс стана несигурно от стола и излезе, без да каже нито дума. Щом вратата се затвори, Ема вдигна телефона и набра същия външен номер.
— Благодаря — каза, когато от другата страна вдигнаха.
— За мен беше удоволствие — отвърна Хари. — По кое време ще се върнеш за вечеря?
— Щом ще прекарваш следващия месец в Лондон — каза Хари, след като Ема му съобщи новината, — къде възнамеряваш да отседнеш?
— При Джайлс. Така ще мога да следя отблизо всеки негов ход.
— И той твоите. Но не виждам как би се съгласил с подобно уютно решение.
— Няма да има особен избор — каза Ема. — Явно си забравил, че аз съм собственичката на Смит Скуеър 23. Така че ако някой ще търси временно настаняване, това ще е Джайлс, а не аз.
Джайлс Барингтън
1979–1981
6
— Искаш ли да чуеш лошата новина? — каза Джайлс, след като влезе в кабинета на Гриф Хаскинс и се пльосна в креслото срещу него. Хаскинс палеше четвъртата си цигара за сутринта.
— Намерили са Тони Бен пиян в някой бардак ли?
— По-лошо. Сестра ми оглавява кампанията за маргиналните места на консерваторите.
Ветеранът предизборен агент на лейбъристите се отпусна в стола си и известно време мълча.
— Сериозен противник — успя да каже най-сетне.
— И като си помисля, че аз я научих на всичко, което знае. Особено как да се бори за маргинално място.
— Става още по-зле. Отседна при мен на Смит Скуеър за кампанията.
— Ами тогава я изхвърли на улицата — каза Гриф с тон, сякаш говореше напълно сериозно.
— Не мога. Къщата е нейна. Винаги съм бил неин квартирант.
Това накара Гриф да си затвори устата за момент, но той бързо се окопити.
— Тогава ще трябва да се възползваме от положението. Ако Карин може да разбере сутринта какво е замислила за деня, винаги ще сме един ход преди нея.
— Добра идея — каза Джайлс, — само че не съм сигурен на чия страна е жена ми.
— Тогава изхвърли нея на улицата.
— Не мисля, че така ще спечеля гласовете на жените.
— Тогава ще трябва да разчитаме на Маркъм. Накарай го да подслушва телефонните ѝ разговори, ако е нужно да отваря и пощата ѝ.
— Маркъм гласува за консерваторите. Открай време.
— Има ли изобщо някой в дома ти, който да поддържа лейбъристите?
— Чистачката Силвина. Но тя не говори много добре английски и не съм сигурен, че има право на глас.
— В такъв случай ще трябва да си държиш очите и ушите отворени, защото искам да знам във всеки момент какво прави сестра ти. Към кои избирателни райони се е насочила, кои лидери на торите ще посещават тези райони и всичко останало, което можеш да научиш.
— Тя също ще иска да знае аз какво правя — каза Джайлс.
— В такъв случай ще трябва да ѝ пробутаме фалшива информация.
— Ще ни разкрие още на втория ден.
— Може би, но не забравяй, че ти имаш много по-голям опит от нея, когато става дума за предизборна борба. Ще ѝ се наложи да научи много неща за кратко време и да разчита много на моя противник.
— Познаваш ли го?
— Джон Лейси — каза Гриф. — Познавам го по-добре и от брат си. Двамата с него си играем на Каин и Авел от трийсет години. — Той изгаси фаса и веднага запали нова цигара. — За първи път се натъкнах на Лейси през четирийсет и пета при изборите Атли срещу Чърчил и оттогава той си ближе раните като ротвайлер.
— В такъв случай да почерпим вдъхновение от Клем Атли и да направим онова, което той направи с Чърчил.
— Това сигурно са последните му избори каза Гриф, сякаш говореше на себе си.
Може би и нашите, ако изгубим — каза Джайлс.
— Щом ще живеете в една къща с брат си, трябва да се възползваме от това — каза Лейси.
Ема погледна през бюрото към своя началник-щаб и си помисли, че започва да разбира как работи умът му. Лейси беше висок около метър и седемдесет и макар никога да не бе практикувал друг спорт освен бой на лейбъристи, по него нямаше нито грам излишна плът. Беше човек, който смяташе съня за недопустим лукс, не вярваше на обедните почивки, никога не бе пушил или пил и дезертираше от партията само в неделя сутрин, за да отдаде почит на единственото същество, което смяташе за по-висше от лидера си. Оредяващата му побеляла коса го правеше да изглежда по-стар, отколкото бе всъщност, а пронизващият му поглед сякаш никога не се откъсваше от очите на събеседника.