— Винаги съм знаел, че сте мека душа.
Ема си помисли как ли се чувства брат ѝ в момента.
— Лека нощ, Джон каза тя. И благодаря за всичко. Ще се видим след пет години — добави Ема, преди да излезе от сградата и да прекоси площада до дома си и до намеренията да се върне в реалния свят.
Ема се събуди след няколко часа. Хари седеше на леглото с чаша чай.
— Ще дойдеш ли при нас на закуска, скъпа, след като вече си свърши работата?
Тя се прозя и се протегна.
— Добра идея, Хари Клифтън, защото е време да се връщам на работа.
— И какви са плановете за деня?
— Трябва да се върна колкото се може по-скоро в Бристол. Имам среща с новоназначения председател на болницата в три следобед, за да обсъдим приоритетите за следващата година.
— Доволна ли си от приемника си?
— И още как. Саймън Докинс е първокласен администратор и беше лоялен заместник, така че очаквам предаването да мине съвсем гладко.
— В такъв случай те оставям да се облечеш — каза Хари, даде ѝ чая и слезе долу да закуси с Джайлс.
Джайлс седеше в другия край на масата зад купчина сутрешни вестници, които не бяха добро четиво. Усмихна се за първи път за деня, когато зет му влезе.
— Как си? — попита Хари и сложи утешително ръка на рамото на най-стария си приятел.
— Имал съм и по-добри сутрини — призна Джайлс и избута вестниците настрани. — Но едва ли съм в позиция да се оплаквам. Бях министър през девет от последните четиринайсет години и още имам шанс да заема поста след пет години, защото не мога да повярвам, че онази жена ще се задържи.
Двамата станаха, когато Ема влезе.
— Честито, сестричке — каза Джайлс. — Достоен противник си и победата ти е напълно заслужена.
— Благодаря, Джайлс — отвърна тя и прегърна брат си — нещо, което не бе правила през последните двайсет и осем дни. — Е, какво ще правиш днес? — попита го, докато сядаше на стола до него.
— По някое време сутринта ще трябва да предам печата на поста, така че онази жена — каза той и смуши с пръст снимката на първата страница на "Дейли Експрес" — да може да формира първата си и надявам се последна администрация. Тачър трябва да се яви в двореца в десет, за да целува ръце, след което ще я откарат триумфално до Даунинг Стрийт. Ще можеш да я гледаш по телевизията и се надявам да ми простиш, че няма да ти правя компания.
След като Ема си събра багажа, Хари занесе куфарите до входната врата и отиде в салона. Не се изненада, че Ема се е залепила за телевизора. Дори не го погледна, когато влезе.
Три черни ягуара излизаха от Бъкингамския дворец. Тълпата пред портите махаше и ръкопляскаше, докато конвоят пътуваше по Мол до Уайтхол. Робин Дей коментираше:
— Тази сутрин новият премиер ще назначи първия си кабинет. Очаква се лорд Карингтън да заеме поста външен министър, Джефри Хау да е канцлер, а Леон Бритън да стане вътрешен министър. Колкото до другите назначения, ще трябва да изчакаме и да видим кои са предпочетените. Едва ли ще има много изненади, макар че може да сте сигурни, че неколцина политици в момента чакат нервно до телефоните си с надежда да им се обадят от Номер десет — добави той, докато трите коли се носеха по Даунинг Стрийт.
Щом премиерът слезе от колата си, отново се чуха радостни викове. Преди да влезе в № 10 мисис Тачър произнесе кратка реч с цитати от св. Франциск Асизки.
— По-добре да тръгваме, че ще изпуснем влака — каза Хари.
Ема прекара следобеда в Бристолската кралска болница със Саймън Докинс, след което опразни втория си кабинет за деня. Напълни задната седалка на колата и багажника с всички лични вещи, които бе натрупала през последните десет години. Докато излизаше бавно и за последен път от района на болницата, не погледна назад. Очакваше с нетърпение тиха вечеря в Имението с Хари и да положи глава на възглавницата преди полунощ за първи път от седмици, с надеждата за повече от четири часа сън.
Ема беше по халат и се наслаждаваше на късната закуска. Телефонът иззвъня.
Хари вдигна и известно време само слуша, след което закри микрофона с ръка и прошепна:
— От Номер десет.
Ема скочи и взе телефона — предполагаше, че я търси мисис Тачър.
— Обаждаме се от Номер десет — каза официален глас. — Премиерът пита дали можете да се срещнете в дванайсет и половина.
— Да, разбира се — отвърна Ема, без да се замисля.
— Кога? — попита Хари, след като тя затвори.
— В дванайсет и половина на Номер десет.
— Тогава се обличай веднага, а аз ще изкарам колата. Трябва да тръгнем веднага, за да хванеш влака в десет и десет.