Ема изтича горе и ѝ отне повече време от очакваното, за да реши какво да облече. Накрая се спря върху прост тъмносин костюм и бяла копринена блуза.
Хари успя да промълви: "Изглеждаш страхотно", докато набираше скорост по алеята, доволен, че са избегнали сутрешния час пик. Спря пред Темпъл Мийдс минути след десет.
— Обади ми се веднага след срещата — извика след отдалечаващата се Ема. Не беше сигурен дали го е чула.
Докато влакът излизаше от гарата, Ема си мислеше, че ако Маргарет иска просто да ѝ благодари, спокойно би могла да го направи по телефона. Погледна сутрешните вестници, които изобилстваха със снимки на новия премиер и подробности около основните назначения. Кабинетът трябваше да се събере за първи път в десет сутринта. Ема си погледна часовника — беше 10:15.
Слезе едва ли не първа от влака и изтича до опашката за таксита. Когато дойде редът ѝ и каза: "До Даунинг Стрийт десет, и трябва да съм там преди дванайсет и половина", шофьорът я изгледа така, сякаш искаше да ѝ каже да продължи с вицовете.
Когато таксито стигна Уайтхол и влезе на Даунинг Стрийт, един полицай погледна към задната седалка, усмихна се и отдаде чест. Таксито бавно продължи до главния вход на № 10. Когато Ема извади портмонето си, шофьорът каза:
— Нищо не ми дължите, госпожо. Гласувах за торите, така че возенето е от мен. И успех.
Вратата на № 10 се отвори преди Ема да успее да почука. Тя прекрачи прага и се озова пред млада жена, която явно я очакваше.
— Добро утро, лейди Клифтън. Аз съм Алисън, една от личните секретарки на премиера. Тя с нетърпение очаква да се види с вас.
Ема я последва мълчаливо по стълбите до първия етаж, където спряха пред една врата. Секретарката почука, отвори и отстъпи настрани. Ема влезе и завари мисис Тачър на телефона.
— Уили, ще поговорим по-късно и ще ти кажа решението си. — Затвори и стана от бюрото си. — Ема! Колко мило, че се върнахте така бързо в Лондон. Мислех си, че още сте в града.
— Няма проблем, госпожо премиер.
— Първо, моите поздравления, че спечелихте петдесет и девет от шейсет и едно маргинални места. Истински триумф! Макар да подозирам, че брат ви ще ви дразни, че не успяхте да спечелите Бристолското пристанище.
— Следващия път, госпожо премиер.
— Но това ще е след пет години, а ние имаме много работа дотогава, и точно затова исках да се видим. Вероятно знаете, че поканих Патрик Дженкин да стане министър на здравеопазването. Разбира се, той ще се нуждае от заместник-министър от лордовете, за да прокара новия закон за здравеопазването през Горната камара. И не мога да се сетя за някой, който да е по-подходящ за поста от вас. Имате огромен опит в здравната система и годините ви като председател на борда на публична компания ви правят идеален кандидат. Така че много се надявам да сте в състояние да влезете в правителството като пожизнен член на Камарата на лордовете.
Ема изгуби дар слово.
— Едно от наистина чудесните качества у вас е, че дори не ви е минало през ума, че това е причината да поискам да ви видя, Ема. Половината ми министри смятат, че са получили онова, което са заслужили, а другата половина не могат да скрият разочарованието си. Подозирам, че вие сте единствената наистина изненадана.
Ема се усети, че кима.
— И тъй, да ви кажа какво следва. Когато излезете, ще ви чака кола, която ще ви откара до Дом Александър Флеминг, където ви очаква държавният секретар. Той ще ви запознае подробно е отговорностите ви. По-конкретно ще иска да говори с вас за новия Закон за национално здравеопазване, който искам да прокарам през двете камари колкото се може по-бързо, за предпочитане в рамките на една година. Слушайте Патрик Дженкин — той е опитен политик, както и постоянен секретар на министерството. Съветвам ви да потърсите съветите и на брат ви. Той не само че беше способен министър, но и познава отлично как работи Камарата на лордовете.
— Но той е от противниковата страна.
— Бързо ще разберете, че при лордовете нещата стават по малко по-различен начин. Те са доста по-цивилизовани от другата камара и не се интересуват единствено от печелене на политически точки. И последният ми съвет е да се погрижите да се забавлявате от работата си.
— Много съм поласкана, че изобщо сте помислили за мен, госпожо премиер, но трябва да призная, че предизвикателството донякъде ме плаши.
— Не е нужно да се боите. Вие бяхте първият ми избор за тази работа — каза мисис Тачър. — И още нещо, Ема. Вие сте сред шепата приятели, които се надявам, че ще продължат да ме наричат Маргарет, защото няма да стоя вечно на това място.