— Благодаря, госпожо премиер.
Ема стана и се ръкува с новия си шеф. Когато излезе, Алисън я чакаше в коридора.
— Поздравления, госпожо министър. Очаква ви кола, която да ви откара в министерството ви.
Докато слизаха покрай снимките на бивши премиери, Ема се мъчеше да проумее какво точно се беше случило през последните няколко минути. Когато стигна преддверието, вратата се отвори и влезе млад мъж, воден нагоре от друга секретарка. Ема се зачуди какъв ли пост ще бъде предложен на Норман.
— Последвайте ме, ако обичате — каза Алисън и отвори една странична врата, водеща в малка стая с бюро и телефон. Ема остана озадачена, а секретарката добави: — Премиерът реши, че сигурно ще искате да се обадите на съпруга си, преди да започнете новата си работа.
8
Джайлс прекара сутринта в местене на книжата, папките и личните си вещи от единия край на коридора в другия. Остави след себе си просторен добре обзаведен кабинет с изглед към площада пред Парламента, само на няколко крачки от залата наред с екипа, чиято единствена задача бе да изпълнява всяко негово желание.
Премести се в тесен кабинет с една-единствена секретарка, от който трябваше да върши същата работа в опозиция. Падението му бе болезнено и бързо. Вече не можеше да разчита на цивилни подчинени, които да го съветват, да организират графика му и да подготвят речите. Сега същите тези хора служеха на друг господар, който представляваше друга партия, така че процесът на управление да продължи плавно. Това е то демокрацията.
Телефонът иззвъня, Джайлс вдигна и чу гласа на лидера на опозицията.
— Джайлс, ще проведа среща на кабинета в сянка в понеделник в десет сутринта в новия ми офис в Камарата на общините. Надявам се, че ще можете да присъствате.
Джим Калахан вече не можеше да нарежда на личния си секретар да свика кабинета на № 10 и за първи път от години му се налагаше сам да се обажда по телефона.
Би било подценяване да се каже, че колегите на Джайлс изглеждаха потресени до дъното на душите си, докато заемала местата си около масата следващия понеделник. Всички бяха обмисляли възможността да изгубят от дамата, но не и с такава голяма разлика.
Джим Калахан водеше срещата; беше написал набързо дневния ред на гърба на един плик, секретарката го беше преписала на машина и сега го даваше на колегите, които бяха оцелели след изборната касапница. Единственият въпрос, който занимаваше умовете на седящите около масата, бе кога Джим ще се оттегли от мястото си начело на Лейбъристката партия. Това бе първата точка от дневния ред. Джим каза на колегите си, че възнамерява да отстъпи поста на нов лидер, след като се окопитят като опозиция. Копита, които през следващите няколко години щяха само да тропат и да гласуват срещу правителството, не без никакъв резултат.
След срещата Джайлс направи нещо, което не бе правил от години. Прибра се пеш до вкъщи — вече нямаше служебна кола. Бил му липсваше и той му написа няколко благодарствени реда, преди да седне да обядва с Карин.
— Гадно ли беше? — попита тя, когато той влезе в кухнята.
— Сякаш бях на бдение над мъртвец, защото всички знаем, че не можем да направим нищо през следващите четири години. А тогава ще съм на шейсет и три — напомни ѝ той — и новият лидер на партията, който и да е той, несъмнено ще има свой кандидат, който да ме смени.
— Освен ако не подкрепиш човека, който ще стане следващ лидер — каза Карин. — Така ще можеш да си запазиш мястото на първата маса.
— По мое мнение Денис Хинди е единственият подходящ кандидат за поста и съм уверен че партията ще застане зад него.
— А кой е най-вероятният му противник? — попита Карин, докато му наливаше вино.
— Профсъюзите ще подкрепят Майкъл Фут, но повечето ще си дадат сметка, че с неговите леви позиции партията няма да има много надежда да спечели следващите общи избори. — Джайлс изпи виното на един дъх. — Но засега не е нужно да се безпокоим за това, така че нека поговорим за нещо по-приятно. Например, къде искаш да прекараш лятната ваканция.
— Преди това трябва да обсъдим нещо друго — каза Карин, докато мачкаше картофите. — Избирателите може и да са ви отхвърлили, но познавам един човек който се нуждае от помощта ти.
— За какво говориш?
— Сутринта се обади Ема. Надява се да се съгласиш да я съветваш в новата ѝ работа.
— Новата ѝ работа ли?
— Никой ли не ти е казал? Назначена е за заместник-министър на здравеопазването и влиза в Камарата на лордовете. — Карин зачака реакцията му.