— Приятно ми е, сър — каза Фреди и протегна ръка. Взира се известно време в Джайлс, след което попита: — Вие ли сте мъжът, който е бил женен за майка ми?
— Да — отвърна Джайлс. — И се радвам най-сетне да се запознаем.
— Но не сте мой баща, нали? — попита Фреди след още по-дълга пауза.
— Да, не съм.
Фреди изглеждаше разочарован.
— Вуйчо ми казва, че сте велик политик, но не е ли вярно също, че сте били велик играч на крикет?
— Не чак толкова велик — каза Джайлс в опит да разведри обстановката. — И беше преди много време.
— Но сте отбелязали сто точки на Лордс.
— И някои все още смятат това за най-голямото ми постижение.
— Един ден и аз ще отбележа сто точки на Лордс — заяви Фреди.
— Надявам се да съм там и да го видя с очите си.
— Можете да дойдете да ме гледате следващата неделя. На местното дерби, "Касъл" срещу "Вилидж". Смятам да отбележа победния удар.
— Фреди, не мисля, че… — почна Арчи.
— За съжаление тогава трябва да съм в Брайтън на конференцията на Лейбъристката партия — каза Джайлс. Фреди го погледна разочаровано. — Макар че трябва да призная — продължи Джайлс, — че предпочитам да гледам крикет вместо да слушам безкрайни речи от профсъюзни лидери, които ще говорят абсолютно същото, което говореха миналата година.
— Още ли играете крикет, сър?
— Само когато Камарата на лордовете играе срещу Камарата на общините и няма опасност някой да забележи в колко лоша форма съм.
— Формата е временна, класата е завинаги, както казва треньорът ми.
— Може и да е така — каза Джайлс, — но аз наближавам шейсетте и на тази възраст играта ми не е от най-добрите.
— У. Дж. Грейс е играл за Англия и след като прехвърлил петдесетте, сър, така че може би ще помислите да дойдете на игрището някой път?
— Фреди, не бива да забравяш, че лорд Барингтън е много зает човек.
— Но не толкова зает, че да пропусна подобно ласкаещо предложение — каза Джайлс.
— Благодаря, сър — каза Фреди. — Ще ви пратя датата на състезанието, когато я определят. А сега трябва да ви оставя. Трябва да поработя върху бухалката с иконома ни мистър Лори, който е и капитан на "Касъл". — И излетя навън преди Джайлс да успее да зададе следващия си въпрос.
— Съжалявам — каза Арчи, след като вратата се затвори, — но Фреди явно не осъзнава, че другите хора може да имат свой личен живот.
— Той тук с теб ли живее? — попита Джайлс.
— Само през ваканциите. Боя се, че това не е идеално, тъй като момичетата ми вече пораснаха и напуснаха дома, така че му липсва компания. Най-близката къща е на километри оттук и нямат никакви деца. Но въпреки че Вирджиния зарязва горкото момче, то не представлява финансова тежест, защото баща ми му остави спиртната фабрика "Глен Фенуик", която носи годишни печалби от близо сто хиляди паунда Той ще ги наследи, когато навърши двайсет и една. Всъщност пием точно нейна продукция — каза Арчи докато пълнеше отново чашата на Джайлс. Но неотдавна адвокатите ни предупредиха, че Вирджиния е хвърлила око на фабриката и се интересува дали няма начин да оспори завещанието на татко.
— Няма да ѝ е за първи път да прави подобни опити — каза Джайлс.
9
— Нервна ли си?
— И още как — призна Ема. — Сякаш ми е първият учебен ден — добави тя, докато нагласяваше дългата си червена роба.
— Няма от какво да се безпокоиш — каза Джайлс. — Просто мисли за себе си като за християнка, която ще излезе на арената на Колизея по времето на Диоклециан и няколкостотин изгладнели лъвове чакат нетърпеливо първата си гощавка от седмици.
— Не бих казала, че това ме изпълва с увереност — отвърна Ема, докато двамата портиери в официални облекла отваряха западните врати, за да могат тримата лордове да влязат.
Баронеса Клифтън от Чу Магна в графство Съмърсет пристъпи за първи път в залата. От дясната ѝ страна, също облечен в дълга червена одежда и с триъгълна шапка, беше лорд Белстед, лидерът на Камарата на лордовете. От лявата ѝ страна вървеше лорд Барингтън от Бристолското пристанище, бивш лидер на Камарата. За първи път в дългата история на институцията сe случваше нов член да бъде подкрепян от водачите на двете основни политически партии.
Докато Ема вървеше към средата на залата, хиляда очи се взираха в нея от двете страни. Тримата свалиха триъгълните си шапки и се поклониха на колегите си, след което продължиха покрай пейките на членовете, които не бяха обвързани с политическа партия и често биваха наричани Великите и Добрите. Джайлс ѝ бе казал, че те могат да са решаващ фактор във всеки спорен въпрос, след като решат коя страна да подкрепят.