— Фреди непрекъснато носи писмото със себе си — каза директорът, — но за съжаление направи фал и неговият отбор претърпя тежка загуба, което сигурно обяснява защо не е отговорил.
— Жалко — каза Карин. — Мога да ви уверя, че Джайлс също прави доста фалове, при това не само на игрището.
— Но момчето няма как да знае това и единственият му друг опит да се обърне към някого беше към лейди Вирджиния. И вижте докъде се стигна.
— Мога ли да помогна по някакъв начин? Бих го направила с удоволствие.
— Има начин, лейди Барингтън. — Директорът замълча за момент. — Зная, че идвате от време на време в Шотландия, и се питах дали не бихте се съгласили да взимате понякога Фреди за уикенда?
— Защо само за уикенда? Ако Арчи Фенуик няма нищо против, момчето може да ни гостува в Мългелри през летните ваканции.
— Трябва да призная, че идеята беше на лорд Фенуик. Той ми разказа за случайната си среща със съпруга ви.
— Дали наистина е била случайна?
Директорът не коментира, а само добави:
— Как според вас ще реагира лорд Барингтън на молбата ми?
— Ще ви издам една малка тайна — каза Карин. — Вече е избрал двайсет и двата ярда, на които да опъне мрежата за крикет.
— В такъв случай кажете на съпруга си, че Фреди вероятно ще стане най-малкият участник в голямото първенство на училището.
— Джайлс много ще се зарадва. Но мога ли да ви помоля нещо, господин директор?
— Разбира се, лейди Барингтън.
— Ще ми позволите ли да кажа на Фреди какво сме решили преди да си тръгна за Лондон?
10
Когато Джеймс Калахан произнесе последната си реч като лидер на Лейбъристката партия на годишната конференция в Блекпул, Джайлс отлично си даде сметка, че ако подкрепи неподходящия кандидат за негов наследник, политическата му кариера ще приключи.
Когато четирима от бившите министри от Камарата на общините се съгласиха да бъдат предложени за кандидати, за Джайлс нямаше съмнение, че сериозните претенденти са само двама. В десния ъгъл стоеше Денис Хийли, който бе служил като министър на финансите при Калахан и Харолд Уилсън и също като Джайлс имаше награда от Втората световна война. В левия ъгъл бе Майкъл Фут, един от най-добрите оратори в Камарата на общините след смъртта на Уинстън Чърчил. Макар че кариерата му не можеше да се сравнява с тази на Хийли, той бе подкрепян от повечето силни профсъюзи, които имаха деветдесет и един платени представители в Камарата.
Джайлс се опита да пропъди мисълта, че ако беше избрал да участва в частичните избори в Бристол преди десет години, вместо да приеме предложението на Харолд Уилсън да влезе в Горната камара, сега също щеше да бъде сериозен претендент за лидер на партията. Приемаше обаче, че най-важното в политиката е намирането на подходящия момент и че има поне десетина негови връстници, които също биха могли да посочат основателни доводи да се кандидатират за лидери и не след дълго да се озоват на Даунинг Стрийт 10.
Джайлс смяташе, че има само един кандидат, който би могъл да победи мисис Тачър на следващите общи избори, и можеше единствено да се надява, че мнозинството от колегите му в Долната камара са се досетили същото. След като бе прекарал повече от трийсет години на това поприще, той знаеше, че можеш да промениш нещо в политиката само ако седиш от страната на мнозинството, без да прекарваш безплодни години в опозиция, жънейки незначителни победи от време на време.
Решението кой да поведе партията щеше да се вземе от 269-те партийни членове, които седяха в Камарата на общините. Никой друг нямаше право на глас. Затова след като Калахан обяви, че се оттегля, Джайлс рядко напускаше коридорите на властта, докато не изключеха лампите вечер. Прекарваше безкрайни часове в бродене по коридорите през деня, възхваляваше достойнствата на своя кандидат, а вечерите прекарваше в бар "Ани", черпеше и се опитваше да убеди колебаещите се колеги от Долната камара, че консерваторите се молят да бъде избран Майкъл Фут, а не Денис Хийли.
Молитвите на торите бяха чути, когато на балотажа Фут победи Хийли със 139 на 129 гласа. Някои колеги на Джайлс от Камарата на общините открито признаха, че нямат нищо против да останат известно време в опозиция, стига новият лидер да споделя лявата им идеология.
На другата сутрин Ема каза на Джайлс, че когато чула новината, Маргарет Тачър отворила бутилка шампанско и вдигнала тост за 139-тимата лейбъристи, които ѝ гарантирали, че ще остане на Даунинг Стрийт 10 в обозримото бъдеще.