Стара традиция и в двете партии бе при избора на нов лидер всички служещи членове от първия ред незабавно да подадат оставки и да чакат да бъдат поканени в новия екип. Щом написа своята оставка, Джайлс не си губи времето да чака да му предложат някой пост в кабинета в сянка, тъй като знаеше, че телефонът му няма да иззвъни. Следващия понеделник получи кратко написано на ръка писмо от новия лидер, с което той му благодареше за дългата служба на партията.
На следващия ден Джайлс освободи кабинета на лидера на опозицията в Камарата на лордовете на първия етаж, за да направи път на новоназначения си приемник. Докато седеше сам в още по-мъничката стая без прозорци някъде в мазето, се опита да се примири с факта, че кариерата му на първия ред е приключила и че единственото, на което може да се надява, са години на задните редове. По време на вечерята напомни на Карин, че съдбата му е била решена само от десет гласа.
— Пет, ако се замислиш — отвърна тя.
Себастиан Клифтън
1981
11
— Съжалявам.
— Само това ли имаш да кажеш? — отвърна Джесика и го изгледа кръвнишки.
Себастиан прегърна дъщеря си през раменете.
— Обещавам, че ще се върна навреме, за да ви заведа с майка ти на празнична вечеря.
— Помня как миналия път обеща същото и отлетя. Но тогава поне го направи, за да подкрепиш невинен човек, а не мошеник.
— Дезмънд Мелър може да бъде посещаван само в събота следобед между два и три, така че нямам особен избор.
— Би могъл да му кажеш да върви по дяволите.
— Обещавам, че ще се върна до пет. Най-късно шест. И тъй като е рожденият ти ден, можеш да избереш ресторанта.
— А междувременно от мен се очаква да дундуркам Джейк, а когато мама се върне, да и обяснявам къде си се дянал. Мога да измисля и по-вълнуващи начини да прекарам рождения си ден.
— Ще ти се реванширам — каза Себ. — Обещавам.
— Само не забравяй, татко, той е мошеник.
Докато Себастиан се бореше с късния сутрешен трафик на излизане от Лондон, от главата му не излизаше мисълта, че дъщеря му е права. Вероятно само щеше да си изгуби времето с това пътуване, а и изобщо не биваше да се забърква с този човек.
По-добре беше да заведе Джесика на обяд в Понте Векио и да отпразнуват шестнайсетия ѝ рожден ден вместо да пътува за затвор в Кент, за да се срещне с човек, когото ненавиждаше. Но в същото време знаеше, че ако не разбере защо Дезмънд Мелър така настоятелно иска да се види с него, любопитството няма да му даде покой. Едно беше сигурно — Джесика щеше да настоява за пълно обяснение защо проклетникът е искал тази среща.
Оставаха му петнайсетина километра път, когато видя първите знаци за Форд Оупън. Никъде не се виждаше думата "затвор" — местните жители щяха да се почувстват засегнати от нея. На бариерата един полицай излезе от малката будка и попита за името му. След като срещу "Клифтън" беше сложена чавка в неизбежния клипборд, бариерата се вдигна и го насочиха към един участък гола земя, която през съботите играеше ролята на паркинг.
След като паркира, Себ отиде до рецепцията, където друг служител попита за името му, но този път трябваше да представи и документ за самоличност. Себ показа шофьорската си книжка — още една чавка в друг клипборд, — беше инструктиран да остави всичките си ценни вещи, включително портфейла, часовника, халката и малко дребни в едно шкафче. Дежурният твърдо му каза в никакъв случай да не носи пари в района за свиждания и посочи табелата на стената, която предупреждаваше посетителите, че внасянето на каквато и да било сума в затвора може да им докара шестмесечна присъда.
— Простете, че питам, сър — каза служителят, — но за първи път ли посещавате затвор?
— Не — отвърна Себ.
— В такъв случай знаете за ваучерите, ако приятелят ви поиска чай или сандвич. — "Не ми е никакъв приятел", помисли Себ, докато даваше банкнота от десет паунда срещу десет ваучера. — След свиждането ще ви върнем разликата.
Себ му благодари, затвори шкафчето и прибра ключа и ваучерите. Когато влезе в чакалнята, друг служител му даде малък диск, на който беше гравирано числото 18, и каза:
— Изчакайте, докато не повикат номера ви.
Себ седна на един пластмасов стол в помещение, пълно с хора, които изглеждаха така, сякаш свижданията са част от ежедневието им. Огледа се и видя съпруги, приятелки, родители, дори малки деца, за които имаше отделно кътче за игра — единственото общо между тези хора бе, че имат приятел или любим зад решетките. Себ подозираше, че е единственият, който посещава човек, когото дори не харесва.