— Разпространение на фалшиви пари. Както и друго обвинение за подлъгване.
— Не мога да повярвам, че Мелър би направил нещо толкова глупаво, особено когато вече е в затвора.
— Подозирам, че ако седиш по цял ден заключен в килия, преставаш да мислиш особено ясно, особено ако единствената ти мисъл е как да си върнеш на онзи, който те е вкарал там — рече Арнолд.
— Трябва да призная, че ако не бяхте вие, докато бях в затвора, един Бог знае какво щях да направя — каза Хаким.
— Още не съм убеден — каза Себ. — Вижда ми се прекалено лесно. Не забравяйте, че ако Мелър глътне пирон, ще го изхвърли като тирбушон.
— В такъв случай може би ще е най-добре да откажем сделката — каза Арнолд.
— И да позволим на Слоун да се възползва от положението си и с всяка минута да става все по-богат ли? — напомни му Себ.
— Добър довод — каза Хаким. — И макар че никога не съм се възприемал като отмъстителен човек, не бих съжалявал да видя Слоун най-сетне унищожен. Но може би двамата със Себ приемаме нещата твърде лично и трябва просто да погледнем на сделката и изгодите от нея. Какво е твоето мнение, Арнолд?
— Няма съмнение, че при нормални обстоятелства сделката би била изгодна за банката, но предвид миналия ви опит е Мелър може би ще е най-добре да информирам Етичната комисия на Централната банка, че обмисляме да направим бизнес транзакция с човек в затвора. Ако те не възразяват, кои сме ние да се дърпаме?
— Това се нарича презастраховане — каза Хакщ, — Арнолд, какво ще кажеш да го направиш и да се срещнем отново, след като проучиш мнението им?
— И не е нужно да ви напомням, че Мелър ще ми звънне в десет сутринта в петък — обади се Себ.
— Само гледай да не промени условията — каза Хаким.
Седяха сами в края на бара, за да са сигурни, че никой няма да ги чуе.
— Като се замислиш, изненадващо е, че стана председател на борда на пътническа компания — каза Нолс. — В края на краищата не помня да си взимал почивка.
— Чужденците не ме интересуват — отвърна Слоун. — Не може да им се има доверие. — Барманът напълни отново чашата му с джин. — Пък и не мога да плувам, а търкалянето по плажа и изгарянето не отговарят на идеята ми за приятно прекарване. Предпочитам да съм си в Англия и да се насладя на няколко дни лов или разходка по хълмовете. А и не мисля, че ще остана толкова дълго в този бизнес.
— Какво си намислил?
— Имам една-две оферти за "Мелър Травъл", които могат да помогнат и на двама ни да се пенсионираме.
— Но Мелър още притежава петдесет и един процента от компанията, така че той ще си остане основен бенефициент.
— Нямам намерение да продавам компанията, а само активите ѝ — каза Слоун. — Продаването на активи е новата игра в Сити и когато Мелър се досети какво сме намислили, вече няма да му е останала компания, на която да стои начело, а само празна черупка.
— Но когато излезе от затвора…
— Отдавна ще съм изчезнал и ще живея в някоя страна, която няма договор за екстрадиция с Великобритания.
— Ами аз? Май аз ще опера пешкира.
— Не, не — междувременно ти ще си подал оставка от борда в знак на протест. Но не и преди в швейцарската ти сметка да е преведена голяма сума.
— Колко време ще ти трябва да финализираш сделката?
— Не бързам. Нашият отсъстващ председател няма къде да се дене в обозримо бъдеще, а дотогава пенсионните ни планове би трябвало да са готови.
— Носи се слух, че "Томас Кук" проявяват интерес да придобият компанията.
— Не и докато съм председател на борда — отсече Слоун.
— Някой си мистър Мелър ви търси на първа линия — каза Рейчъл; даваше си много добре сметка, че прекъсва сутрешната среща на Себастиан с директора на обменния отдел на банката.
Себ си погледна часовника. Десет.
— Нещо против да приема разговора? — каза той, като закри слушалката с ръка.
— Давай — каза Виктор Кауфман, който отлично знаеше кой е от другата страна.
— Свържи ме, Рейчъл. Добро утро, мистър Мелър.
— Взехте ли решение, мистър Клифтън?
— Да. И мога да ви уверя, че "Фартингс" прие много сериозно предложението ви. Но след внимателно обсъждане бордът реши, че банката не желае да се забърква с подобен тип бизнес и поради това…
Връзката прекъсна.
12
Дезмънд Мелър лежеше на тънкия груб дюшек час след час, положил глава на твърдата като камък възглавница и загледан в тавана. Мъчеше се да измисли какво да прави, след като Клифтън беше отказал предложението му. Мисълта как Ейдриън Слоун го ограбва и същевременно унищожава компанията му, го правеше още по-параноичен.