Вратата на килията се отвори и надзирателят извика: "Двор!", макар че се намираше само на няколко стъпки от него. По това време следобед затворниците излизаха от килиите си за час и можеха да се разхождат в двора, да се упражняват и да се срещнат със съкилийниците си, за да обсъдят следващото престъпление, след като излязат на свобода.
Мелър обикновено търсеше компанията на попадналите за първи път на това място, които нямаха намерение да се връщат към престъпния живот. Беше му забавно, че буквално се натъкна на първите си познати, завършили в Итън (в затвора за марихуана) и Кеймбридж (за измама), докато правеше обиколки из двора. Но не и днес. За днес вече беше решил с кого трябва да поговори насаме.
Беше направил две обиколки на двора, преди да забележи Наш, който вървеше сам няколко крачки пред него. Малко бяха затворниците, които биха поискали да прекарат часа за упражнения с наемен убиец, който вероятно щеше да прекара остатъка от живота си зад решетките и не му пукаше особено, ако прекара няколко дни в изолатора, задето е пребил някой затворник, който го е раздразнил с нещо. Последният нещастник беше дежурен в столовата: не бе сложил на Наш достатъчно голяма порция пържени картофи и се озова с изпържена ръка.
Мелър прекара още една обиколка в репетиране на предварително подготвените думи, преди да настигне Наш, макар че простият поздрав "Чупката" едва не го накара да размисли. Ако не беше толкова отчаян, Мелър бързо щеше да продължи напред.
— Имам нужда от съвет.
— Тогава си намери адвокат.
— Адвокатът ще е безполезен за онова, което съм намислил — каза Мелър.
Наш го изгледа.
— Гледай да си заслужава, защото ако ме пързаляш, ще прекараш остатъка от присъдата си в лечебницата. Ясно ли се изразих?
— Напълно — каза Мелър, който неочаквано започна да разбира значението на "корав човек", но и вече бе късно да даде на заден. — Хипотетично казано… — започна той.
— Що за идиотщина?
— Колко получава един наемен убиец за изпълнение на поръчка?
— Ако си слушалка на ченгетата, ще те убия и безплатно — каза Наш.
— Аз съм бизнесмен — каза Мелър. Макар че сърцето му още биеше лудо, вече не изпитваше страх. — И ми трябва услугата на професионалист.
— Зависи каква точно услуга търсиш. Като при всеки добър бизнес цените ни са конкурентни — каза Наш с усмивка, която разкри трите зъба в устата му. — Ако искаш просто да сплашиш някого, счупена ръка или крак, ще ти струва хилядарка. Две хилядарки, ако мишената има връзки, и много повече, има закрила.
— Няма никакви важни връзки, нито закрила.
— Това прави нещата по-лесни. И каква точно е услугата?
— Искам да му счупиш врата — тихо каза Мелър За първи път Наш като че ли се заинтересува. — Но в никакъв случай не бива да се проследи до мен.
— Какво, за шибан аматьор ли ме мислиш?
— Щом си толкова добър — осмели се да се изрепчи Мелър, — как така се озова тук? — Старецът му винаги му беше казвал да се отнася с грубияните грубиянски и сега щеше да разбере дали съветът е добър.
— Добре де, добре — каза Наш. — Ама няма да ти излезе евтино. Копоите никога не откъсват шибаните си очи от мен — изръмжа той. — Четат ми писмата, преди да ги видя и подслушват телефонните ми разговори, ама аз намерих начин да ги заобиколя. Така че единственият ми шанс е да уредя нещо по време на свиждане. Дори тогава навсякъде има камери, а сега си имат и шибан експерт, който чете всяка моя дума по устните ми.
— Да не би да казваш, че е невъзможно?
— Не. Скъпо е. И няма да стане утре вечер.
— Каква е цената?
— Десет хилядарки предварително и още десет в деня на погребението.
Мелър остана изненадан колко малко струва човешкият живот, макар че предпочете да не мисли какви ще са последствията, ако не успее с второто плащане.
— Размърдай се, че копоите ще станат подозрителни — твърдо каза Наш. — Ако си вържеш обувките преди да напуснеш двора, ще знам, че говориш сериозно. Иначе не ми досаждай отново.
Мелър ускори крачка и настигна един джебчия, който можеше да ти свали часовника, без да се усетиш. Забавен номер вътре, професия навън. Джони Бързака можеше да си докара сто необлагаеми хилядарки годишно и рядко получаваше по-голяма присъда от шест месеца.
Сирената предупреди затворниците, че е време да се връщат в килиите си. Мелър клекна и завърза връзката на дясната си обувка.
На лейди Вирджиния изобщо не ѝ беше приятно да посещава затвора със строг режим Белмарш. Толкова се различаваше от спокойната атмосфера на Форд Оупън, където можеха да седнат на чай и бисквити в събота следобед. Но тъй като беше обвинен за второ и по-сериозно престъпление, Мелър бе преместен от Градината на Англия обратно в Адското тресавище, както го наричаха рецидивистите.