Вирджиния кимна.
— Ще се срещнете в Музея на науката. Тя ще чака при "Ракета" на Стивънсън на партера. Ще ти се обадя и ще ти съобщя подробностите веднага щом ги науча.
Това щеше да е първото посещение на Музея на науката за Вирджиния.
13
— Лейди Вирджиния, позволете да започна с напомнянето, че отношенията между адвокат и клиент са строго поверителни, така че всичко, което ми кажете по случая, не може и няма да излезе от тази стая. Но също толкова важно е — продължи сър Едуард Мейкпийс — да наблегна, че ако не сте напълно честна с мен, няма да мога да ви посъветвам по възможно най-добрия начин.
"Добре казано", помисли си Вирджиния и се приготви за поредица въпроси, на които не искаше да отговаря.
— Първият ми въпрос е съвсем прост. Вие ли сте майката на Фредерик Арчибалд Иън Брус Фенуик?
— Не, не съм.
— Родителите на детето наистина ли са мистър и мисис Мортън, вашият бивш иконом и съпругата му, както се посочва в писмото на Гудман Дерик?
— Да.
— И следователно споразумението и издръжката, която сте получавали от мистър Сайръс Т. Грант III… — адвокатът се поколеба, — са били погрешни?
— Да.
— Значи ще бъде правилно да предположим, че искането на мистър Грант за връщането на — сър Едуард провери сумата от писмото на лорд Гудман — два милиона паунда е съвсем основателно.
— Боя се, че да.
— Имайки предвид това, лейди Вирджиния, съм длъжен да попитам разполагате ли с два милиона паунда, които да платите на мистър Грант, за да не се налага да завежда дело срещу вас и да вдигне неизбежен шум около името ви?
— Не, не разполагам, сър Едуард. Точно това причината да търся съвета ви. Исках да разбера какви възможности ми остават.
— Способна ли сте да платите достатъчно голяма сума, за да опитам да стигна до споразумение?
— И дума да не става, сър Едуард. Нямам и две хиляди паунда, какво остава за два милиона.
— Благодарен съм за откровените ви отговори на всички мои въпроси, лейди Вирджиния. Но предвид обстоятелствата ще е безсмислено да се опитвам да печеля време и да се опитвам да забавя нещата, тъй като лорд Гудман е лукава стара лисица и ще разбере отлично какво целя. А и ще се наложи да плащате допълнително на двете страни, което само ще затрудни положението ви. А съдията ще нареди първо да бъдат платени всички съдебни разноски.
— В такъв случай какво ще ме посъветвате?
— За съжаление, мадам, остават ни само две възможности. Мога да ги моля за милост, но не вярвам, че това ще бъде посрещнато със съчувствие.
— А другата възможност?
— Можете да обявите банкрут. Така другата страна ще разбере, че завеждането на дело за два милиона паунда ще е пълно губене на време и пари, освен ако единственото желание на мистър Грант не е да ви унижи публично. — Адвокатът млъкна и зачака отговора на клиентката си.
— Благодаря за съвета, сър Едуард — каза Вирджиния, без гласът ѝ изобщо да трепне. — Сигурна съм, че ще разберете, че ще ми трябва малко време да обмисля положението си.
— Разбира се, милейди. Но ще е проява на нехайство от моя страна да не ви напомня, че писмото на Гудман Дерик е от тринайсети и ако не отговорим до тринайсети април, можете да сте сигурна, че другата страна няма да се поколебае да изпълни заплахата си.
— Мога ли да ви задам още един въпрос, сър Едуард?
— Разбира се.
— Права ли съм, че при завеждане на дело призовката трябва да се връчи лично на ответника?
— Права сте, лейди Вирджиния, освен ако не ми поръчате да я приема от ваше име.
По пътя на север следващата сутрин Вирджиния обмисли сериозно съвета на адвоката си. Когато влакът спря на гара Салфорд, тя беше решила да инвестира част от дванайсетте хиляди паунда, които трябваше да получи, в еднопосочен билет до Буенос Айрес.
Когато таксито я остави пред офиса на агенцията за недвижими имоти, тя се съсредоточи върху непосредствената задача колко пари ще може да събере, преди да замине за Аржентина. Не се изненада, когато я въведоха в кабинета на главния партньор веднага щом каза името си на рецепцията.
Мъж, който очевидно бе облякъл най-хубавия си костюм за случая, скочи иззад бюрото си и се представи като Рон Уилкс. Изчака я да седне, преди да се върне на мястото си. Без да каже нито дума, отвори папката пред себе си, извади чек за 11400 паунда и ѝ го връчи. Вирджиния го сгъна, прибра го в чантичката си и тъкмо се канеше да си тръгне, когато усети, че мистър Уилкс има да ѝ каже нещо.
— По време на краткия разговор, който успях да проведа с мистър Мелър по телефона каза той, като се мъчеше да не изглежда смутен, — той не ме инструктира какво да правя с личните вещи на майка му, които бяха извадени от къщата и сложени на склад.