— Джим, както знаеш, аз съм подозрителен по природа. Мелър може и да е в затвора, но това не означава, че се излежава по цял ден и се самосъжалява. Не забравяй, че в Белмарш са затворени някои от най-опасните престъпници в страната, които с радост биха посъветвали човек, за когото смятат, че е червив с пари.
— Но и те са затворени като него.
— Така е, но не забравяй как Мелър вече се опита да ме ужили — и едва не успя.
— Но онзи тип Соркин праща частния си самолет да ни вземе, за да прекараме уикенда на яхтата му при Кап Фера. Какво повече можем да искаме?
— Мразя самолетите и нямам доверие на хора, които притежават яхти. И по-важното е, че никой в Сити не е чувал за Конрад Соркин.
— Бих могъл да отида и сам.
— Категорично не отвърна Слоун. — Отиваме двамата. Но ако усетя дори за секунда, че Соркин не е такъв! за какъвто се представя, веднага отлитаме^ обратно, но не с частния му самолет.
Когато получи писмото, потвърждаващо, че Ели Мей Грант е приела предложението, Вирджиния не беше сигурна как да реагира. В края на краищата с 230 000 паунда би могла да си позволи доста комфортен живот в Европа и да остане с приятелите си. Но тя призна на Бофи, че ще ѝ липсва Лондон, Аскот Уимбълдън, Глиндебърн, кралските градински партита и всичките останали забавления, особено когато всичките ѝ приятели от континента са мигрирали обратно на Острова за сезона.
Макар да бе депозирала чека в "Коутс", Вирджиния прие, че ако трябва да изпълни споразумението, парите ще свършат за две години, и се запита дали само не отлага неизбежното пътуване до Аржентина. Но от друга страна, можеше да изникне и още нещо, а и до 13 април, когато трябваше да вземе окончателното си решение, имаше още време.
След като на няколко пъти променяше решението си, Вирджиния с неохота прехвърли първите сто хиляди на 13 април и в същото време уреди всичките си малки дългове, заеми и разноски, като накрая остана със сто и четиринайсет хиляди паунда в сметката си. Брат ѝ продължаваше да ѝ плаща издръжка от две хиляди паунда месечно — сумата беше четири хиляди, преди да зареже Фреди. Вирджиния не беше прочела написаното с дребен шрифт в завещанието на баща си. И подозираше, че ако Арчи научи за неочакваното ѝ богатство, ще спре напълно издръжката ѝ.
На следващата сутрин тя се върна в "Коутс" и осребри чек за 10 000 паунда. Сложи парите в чанта "Суон и Едгар", както я беше инструктирал Мелър, излезе и взе такси. Нямаше представа къде е Музеят па науката, но беше сигурна, че шофьорът знае. След двайсет минути стоеше пред великолепна викторианска сграда на Екзибишън Роуд.
Влезе в музея и отиде до информацията, където млада жена ѝ обясни как да стигне до "Ракета" на Стивънсън. Вирджиния мина през Залата за енергетика и Космическата галерия и влезе в залата Създаване на модерния свят, без изобщо да погледне уникалните експонати.
Забеляза перхидролената блондинка, застанала до стар парен локомотив, който бе наобиколен от деца. Двете жени не се погледнаха. Вирджиния просто остави чантата на пода до нея, обърна се и излезе от музея толкова бързо, колкото бе влязла.
Двайсет минути по-късно седеше в "Бар Хари" и се наслаждаваше на сухо мартини. Красив млад мъж, седнал сам на бара, ѝ се усмихна. Тя отвърна на усмивката му.
Когато следващата неделя посети Белмарш, Вирджиния с облекчение откри, че Дезмънд Мелър изобщо не е знаел, че майка му има колекция от картини и очевидно не беше чувал за Л. С. Лаури. Бил пращал на възрастната дама малка месечна издръжка, но си призна, че от години не е ходил в Салфорд.
— Продадох вехториите ѝ за четиристотин паунда — каза му Вирджиния. — Какво да правя с парите?
— Приеми ги за бонус. Сутринта чух, че предаването е минало гладко, за което съм ти благодарен. — Той погледна през помещението към Наш, който провеждаше ежемесечното си свиждане с перхидролената блондинка. Двамата нито веднъж не погледнаха към него.
14
Ейдриън Слоун с неохота призна, че да лети до Южна Франция с "Лиърджет" е нещо, с което би могъл да свикне. Джим Нолс напълно споделяше мнението му. Млада стюардеса, която май нямаше и представа от мерки за сигурност по време на полет им наля поредната чаша шампанско.
— Не се отпускай нито за миг — предупреди Слоун и отказа питието. — Още не знаем какво очаква Соркин срещу парите си.
— Какво ни пука, стига цената да е добра? — отвърна Нолс.
Докато самолетът маневрираше към стоянката си на летището в Ница, Слоун погледна през прозореца и видя на пистата да ги чака "Бентли Континентал" Качиха се на задната седалка — без паспортни проверки, опашки и митници. Личеше си, че Конрад Соркин знае на кого да бутне пари.