— Откъде знаехте, че не може да плува?
— Вътрешна информация от човека, който заемаше вашето място — отвърна Соркин. И добави— Ще намерите вашите двайсет хиляди в каютата на Слоун, под леглото.
Наш се наведе и си върза обувката — знак, че Мелър трябва да дойде при него.
Мелър направи още две обиколки на двора и се събраха. Нямаше начин надзирателите да заподозрат нещо.
— Работата е свършена. Не е нужно да пращаш цветя за погребението му.
— Защо?
— Погребан е в морето. — Извървяха още няколко метра и Наш добави: — Ние изпълнихме своята част от сделката, сега очаквам ти да изпълниш своята.
— Няма проблем — каза Мелър с надеждата, че Наш не е забелязал избилата по челото му студена пот. Преди две седмици се беше обадил на агента си на недвижими имоти в Бристол и бе разбрал, че старият му апартамент на Броуд Стрийт още не е продаден — мистър Картър беше обяснил, че пазарът е труден, но че ако намали цената, може да уреди нещо. Мелър я намали и предстоеше оферта, но купувачът не искаше да плаща, докато не види доклада от инспекцията — а той щеше да бъде готов след още две седмици.
Поне проблемът със Слоун беше решен. Щеше да пише на Нолс и да му каже да му дойде на свиждане колкото се може по-скоро. Той със сигурност щеше да се върне в правия път, след като Слоун вече не командваше.
— Къде и кога? — попита той след още няколко обиколки. Надяваше се, че гласът му е спокоен и уверен.
— Следващия четвъртък. Ще ти съобщя подробностите, след като Трейси ми дойде на свиждане в неделя. Само гледай онази хубавица лейди Вирджиния да не забрави да донесе чантата "Суон и Едгар".
Мелър изостана и се присъедини към Джони Бързака, който беше жизнерадостен както винаги, но пък и му оставаше да лежи само още деветнайсет дни.
15
— Случайно да разполагаш със свободни десет хиляди паунда? — попита Мелър. Вирджиния се зачуди дали не се шегува, но видя отчаянието в очите му. — Имам краткосрочен проблем с парите в брой — обясни той. — Но мога да го реша само ако получа малко повече време. Но се нуждая бързо от десет хиляди. — Хвърли поглед през пълното с хора помещение към Наш, който се беше увлякъл в разговор с единствената си посетителка. — Много бързо.
Вирджиния си помисли за сто и единайсетте хиляди, които имаше в сметката си, и се усмихна сладко.
— Дезмънд, ти най-добре знаеш, че съм бедна като църковна мишка. Брат ми ми отпуска само две хиляди месечна издръжка, с които едва успявам да живея. Единственият ми друг приход в последно време беше малката сума, която получих след продажбата на къщата на майка ти. Мисля, че мога да ти дам хиляда и може би още толкова след месец.
— Много мило от твоя страна, Вирджиния, но дотогава ще е твърде късно.
— Имаш ли някакви активи, които могат да послужат като гаранция? — попита Вирджиния. Познати думи, които бе чувала често от банкера си, когато парите ѝ свършваха.
— Бившата ми жена получи къщата ни в провинцията при развода. Пуснах за продажба апартамента си в Бристол. Той струва около двайсет хиляди и макар че имам купувач, все още няма сключена сделка.
— Ами Ейдриън Слоун? В края на краищата подобни сума едва ли ще представлява трудност за него.
— Това вече е невъзможно — каза Мелър без повече обяснения.
— А Джим Нолс?
Мелър се замисли за момент.
— Предполагам, че Джим би се съгласил да помогне, ако предложа апартамента като гаранция и има нещо и за него.
— Какво?
— Да оглави компанията, пари в брой, каквото поиска.
— Ще се свържа с него веднага щом се прибера и ще разбера дали е склонен да помогне.
— Благодаря, Вирджиния. Разбира се, ще има нещо и за теб.
Мелър отново погледна през помещението към Наш, който в момента получаваше инструкции къде да бъде пратена втората част от сумата. Никога на едно и също място и на един и същи човек, така му беше обяснил.
— Но въпреки това ще ми трябват десет хиляди преди четвъртък — каза Мелър на Вирджиния. — И изобщо няма да ти казвам какви може да са последствията, ако не успееш да ги набавиш.
— Колко често можеш да използваш телефона?
— Веднъж седмично, но само за три минути. И не забравяй, че надзирателите подслушват всяка моя дума.
— Обади ми се в четвъртък следобед, около пет. Дотогава ще съм се видяла с Нолс и ще направя всичко необходимо да го убедя.
— Всичко е нагласено за четвъртък — каза Наш, когато Мелър отиде при него на двора.
— Къде и кога? — попита Мелър, който не искаше да признае, че не разполага с парите.