— Трафалгар Скуеър, между фонтаните, в дванайсет.
— Разбрано.
— Същата дама ли ще бъде?
— Да — каза Мелър с надеждата, че Вирджиния не само ще разполага с парите, но и ще се съгласи отново да изиграе ролята на посредник.
Наш се вгледа по-внимателно в него.
— Надявам се да си помислил за последствията, ако не получим втората половина от плащането.
— Няма проблем — отвърна Мелър, който през по следната седмица можеше да мисли единствено за това. Изостана и продължи да върви сам, като се питаше, молеше се, надяваше се, че Вирджиния е убедила Нолс да ѝ даде назаем десет хиляди. Погледна си часовника. Щеше да разбере след пет часа.
— Джим Нолс — каза гласът от другия край на линията.
— Джим, обажда се Вирджиния Фенуик.
— Вирджиния, как си? От много време не сме се чували.
— От прекалено много. Но смятам да се реванширам.
— Какво имаш предвид?
— Имам едно предложение, което може да те заинтересува. Случайно да си свободен за обяд?
В пет следобед Вирджиния седеше до телефона — разполагаше само с три минути да каже добре заучените си реплики. Беше си записала седем точки, за да е сигурна, че няма да пропусне нещо важно. Когато телефонът иззвъня, тя вдигна веднага.
— 7784.
— Здравей, скъпа, Присила се обажда. Реших да ти се обадя и да те питам дали си свободна да обядваме в четвъртък?
— Не сега — каза Вирджиния и затвори.
След няколко секунди телефонът иззвъня отново.
— 7784 — повтори тя.
— Дезмънд е. Успя ли да… — Явно не искаше да губи нито секунда. Вирджиния погледна първата точка.
— Да. Нолс се съгласи да ти заеме десет хиляди срешу апартамента в Бристол.
— Слава богу — каза Мелър и въздъхна с облекчение, което тя ясно долови.
— Но ако не успееш да му върнеш цялата сума в рамките на трийсет дни, иска допълнителни гаранции.
— Какви?
— Акциите ти в "Мелър Травъл".
— Но те струват милион и половина!
— Или се съгласяваш, или няма сделка, ако си спомням правилно точните му думи.
Мелър замълча за момент, макар да си даваше сметка, че трите минути изтичат бързо.
— Нямам особен избор. Кажи на оня кучи син, че приемам условията му и ще му върна парите веднага щом продам апартамента.
— Ще му предам веднага, но той няма да отпусне парите, докато не види подписан от теб документ, че ще му прехвърлиш акциите си, ако не му върнеш сумата в рамките на трийсет дни.
— Но как бих могъл да подпиша подобно нещо навреме? — отново се отчая Мелър.
— Не се безпокой. Адвокатите му са приготвили всички документи и ще ти бъдат пратени в затвора още тази вечер. Само гледай да имаш човек, който да ти ги достави.
— Адресирай плика до мистър Грейвс, той е надзирател на моя етаж и вече ми направи няколко услуги, така че може да му се има доверие. Ако е дежурен довечера, ще мога да подпиша веднага.
Вирджиния си записа името и отново погледна списъка си.
— Къде и кога да доставя парите?
— В четвъртък, в дванайсет часа на Трафалгар Скуеър. Човекът ще те чака между фонтаните, гледай да не закъснееш.
— Същата жена ли ще бъде?
— Не. Оглеждай се за плешив мъж на средна възраст с тъмносиньо сако и джинси. — Вирджиния отново си записа. — Ти си съкровище — каза Мелър. — Задължен съм ти.
— Мога ли да направя още нещо за теб?
— Не, но ще ти пратя писмо, което искам да…
Връзката прекъсна.
Мистър Грейвс затвори телефона в кабинета си и зачака инструкциите.
— Ще трябва да се погрижиш да си на смяна, когато документът пристигне в затвора довечера.
— Няма проблем. Малко надзиратели се съгласяват да останат доброволно нощна смяна.
— И гледай Мелър да подпише и да си свидетел на подписването.
— А после какво?
— Вземи документа след края на смяната и го достави на адреса, който Мелър ще напише на плика. И не забравяй, че имаш още една задача, преди да си получиш парите.
Грейвс се намръщи и каза строго, мъчейки се да си възвърне авторитета:
— По-добре се връщай в килията си преди някои да е забелязал, че те няма.
— Както кажеш, началник — отвърна Наш и излезе от кабинета.
На следващата сутрин Вирджиния намери на изтривалката пред вратата голям плик. Не искаше да знае кой го е доставил, нито кога. Погледна си часовника — 9:14. Нолс трябваше да го вземе в десет, така че разполагаше с предостатъчно време.
Отвори плика, извади документа и бързо обърна на последната страница да провери дали Мелър го е подписал. Усмихна се, като видя, че приятелят му мистър Грейвс е бил свидетел на подписването Прибра документа в плика, излезе от малкия си апартамент в Челси и се отправи към едно копирно студио в Пимлико, което бе набелязала предишния ден.