Младият мъж зад тезгяха направи две копия на документа и ѝ взе два паунда, както и още двайсет пенса за голям кафяв плик. Вирджиния се върна в апартамента си и след двайсет минути, докато четеше сутрешния вестник, на вратата се почука.
Нолс я целуна по двете бузи, сякаш бяха стари приятели, но след като размениха кафявите пликове, си тръгна веднага. Вирджиния се върна в дневната, отвори новия плик и преброи парите. Петнайсет хиляди, както се бяха разбрали. Добра работа за една сутрин. Сега ѝ оставаше да реши дали да достави десетте хиляди на плешивия мъж с тъмносиньо сако и джинси, който щеше да я чака на Трафалгар Скуеър.
Вирджиния влезе в банката и тръгна право към кабинета на директора. Мистър Лий стана в мига, в който тя влезе. Без нито дума тя извади пет целофанени пакета и копираните три страници на документа от чанта "Суон и Едгар" и ги остави на бюрото му.
— Моля да захраните сметката ми с пет хиляди паунда и да сложите този документ при личните ми книжа.
Мистър Лий леко се поклони и понечи да попита… но тя вече беше излязла.
Вирджиния излезе от банката на Странд и бавно тръгна към Трафалгар Скуеър. Беше решила да изпълни инструкциите на Мелър, защото помнеше думите му за тежките последствия, ако не успее да достави парите, и не искаше на единствения ѝ друг източник на доходи да се случи нещо лошо.
Спря пред "Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс" и стиснала здраво чантата, изчака светофара, преди да пресече улицата. Ято стреснати гълъби излетя пред нея, когато стъпи на площада и тръгна към фонтаните.
Едно дете подскачаше във водата, а майка му го умоляваше да излезе. Зад тях стоеше плешив мъж с риза с разкопчани горни копчета, тъмносиньо спортно сако и джинси, който не откъсваше поглед от нея. Тя отиде при него и му даде пазарската чанта. Той дори не погледна вътре — просто ѝ обърна гръб и изчезна в тълпата туристи.
Вирджиния въздъхна с облекчение. Операцията бе минала гладко и тя вече очакваше с нетърпение да обядва с Присила. Тръгна към Националната галерия и спря такси, а плешивият мъж продължи да крачи в противоположната посока. Нямаше как да пропусне сребристосивото бентли, паркирано пред посолството на Южна Африка. Докато приближаваше, затъмненото стъкло на лимузината се смъкна и навън се подаде ръка. Той предаде чантата и зачака.
Конрад Соркин провери десетте целофанени пакета и върна единия на куриера.
— Благодаря, мистър Грейвс. Моля предайте на мистър Наш, че лейди Вирджиния не се е появила.
16
Шестима мъже седяха един срещу друг и се готвеха за битка, макар че всъщност бяха на една и съща страна. Трима представляваха "Фартингс Кауфман", а другите трима — "Томас Кук Лимитид", един от най-старите клиенти на банката.
Председателят на "Фартингс Кауфман" Хаким Бишара седеше от едната страна на масата с изпълнителния си директор Себастиан Клифтън от дясната си страна и банковия юрисконсулт Арнолд Хардкасъл от лявата. Срещу Хаким седеше председателят на борда на "Кук" Рей Брук, от дясната му страна беше главният директор Брайън Досън, а отляво — адвокатът му Нейнеш Десай.
— Позволете да открия тази среща с добре дошли — каза Хаким. — Ще добавя, че за нас е удоволствие да представляваме "Кук" в опита им да придобият "Мелър Травъл". За съжаление, малко вероятно е придобиването да стане по взаимно съгласие. Всъщност по-вероятно е да започне истинска война при това кървава. Но искам да ви уверя, господа, че ще успеем. Сега ще помоля Себастиан Клифтън, който от няколко седмици работи по проекта, да ни запознае със ситуацията.
— Благодаря, господин председател — каза Себ и отвори дебелата папка пред себе си. — Ще започна с обобщение на сегашното положение. От известно време "Кук" проявява интерес към придобиването на "Мелър Травъл", които имат някои активи, които могат да бъдат полезни за бизнеса. По-конкретно става дума за техните четирийсет и две агенции, някои в градове, в които "Кук" нямат присъствие, или сегашното им местоположение не е така благоприятно, както на конкуренцията. "Мелър" имат също така първокласен и добре обучен персонал, макар че част от него сметна за необходимо да напусне компанията през изминалата година.
— Някои от тях дойдоха при нас — обади се Брук.
— Може би е време да споменем слона в стаята — продължи Себ. — И по-точно мистър Дезмънд Мелър, който вече не е председател на борда на компанията, но въпреки това държи петдесет и един процента от акциите ѝ. Ето защо едно придобиване би било на практика невъзможно без неговата благословия.