— Кое от многото ми изявления? — попита Картър, който очевидно се радваше на вниманието, което му отделяха.
— Казали сте на репортер от "Ивнинг Нюз", че е трябвало да задържите част от парите от продажбата на апартамента, вместо да предадете цялата сума на изпълнителите на завещанието на мистър Мелър, което озадачи баща ми.
— Съобразителен човек е баща ви. Същото не може да се каже за репортера, който така и не се опита да разнищи историята.
— Е, аз бих искал да го направя.
— И ако ви помогна, мистър Клифтън, това ще бъде ли от някаква полза за майка ви?
— Непряко да. Ако банката ми успее да придобие "Мелър Травъл", родителите ми ще се облагодетелстват от транзакцията, защото аз управлявам акциите им.
— Значи единият ще може да продължи да пише, докато другият ръководи здравната система?
— Нещо такова.
— Между нас казано — прошепна Картър и се наведе заговорнически през бюрото, — от самото начало историята ми се видя странна. Клиент, който може да те търси веднъж седмично и разполага едва с три минути, защото се обажда от затвора, е само по себе си доста голямо предизвикателство.
— Да, представям си.
— Първите му инструкции бяха съвсем недвусмислени. Искаше да обявя апартамента му за продан при условие, че цялата транзакция ще бъде извършена в рамките на трийсет дни.
Себ извади от вътрешния си джоб чекова книжка и написа на гърба ѝ "30 дни".
— Седмица по-късно се обади с друго искане, което ме озадачи, защото бях предположил, че е богат човек. — Себ държеше химикалката си в готовност. — Попита ме дали мога да му отпусна краткосрочен заем от десет хиляди паунда срещу имота, тъй като спешно се нуждаел от пари. Започнах да му обяснявам че това е против политиката иа компанията, но връзката прекъсна.
Себ си записа "10 000 паунда" и го подчерта.
— Две седмици по-късно можех да му кажа, че съм намерил купувач за апартамента, който е депозирал десет процента от исканата цена, но няма да завърши сделката, преди да е видял доклада на инспектора. То гава мистър Мелър отправи още по-странна молба.
Себ продължаваше да попива всяка дума на Картър.
— След като продажбата се осъществи, да предам първите десет хиляди на негов приятел от Лондон, но само срещу заверен документ, който е подписан от него в присъствието на някой си мистър Грейвс и с дата дванайсети март осемдесет и първа.
Себ си записа "приятел, 10 000, заверен документ подписан от Мелър/Грейвс" и датата.
— Останалата сума, след като вземем нашия процент — продължи Картър, — трябваше да бъде депозирана в личната му сметка в "Уест" на Куин Стрийт.
Себ добави "Нат Уест Куин Стрийт" към растящия списък.
— Накрая успях да се отърва от апартамента, но се наложи значително да понижим цената. След това изпълних дословно инструкциите на мистър Мелър.
— Документът още ли е у вас? — попита Себ. Сърцето му биеше бясно.
— Не. Но една дама се обади в офиса и когато потвърдих, че държа десет хиляди в ескроу сметка, прояви голям интерес, докато не добавих, че не мога да освободя парите, освен ако не покаже документ, подписан от мистър Мелър. Тя попита дали може да покаже копие, но ѝ казах, че трябва да видя оригинала, преди да се съглася да отпусна десетте хиляди.
— И тя как реагира?
— Честно казано, изгуби самообладание и започна да ме заплашва. Каза ми да очаквам обаждане от адвоката ѝ, ако не ѝ дам парите. Но аз останах твърд, мистър Клифтън, и оттогава не съм я чувал.
— Постъпили сте съвсем правилно.
— Радвам се, че се съгласявате с мен, мистър Клифтън, защото няколко дни по-късно се случи нещо изключително странно. — Себ повдигна вежда. — Един късен следобед, малко преди края на работния ден, се появи местен бизнесмен и представи оригиналния документ, така че нямах избор и му предадох десетте хиляди.
Себ си записа "местен бизнесмен". Вече трябваше да се съгласи с баща си — Картър разполагаше с няколко парчета от пъзела. Трябваше обаче да разбере отговора на още един въпрос.
— Как е името на жената?
— Не, мистър Клифтън — след кратко колебание каза Картър. — Мисля, че стигнах твърде далеч. Мога обаче да ви кажа, че е лейди като майка ви, но не като майка ви, защото се съмнявам, че би запомнила името ми.
Себ си записа "лейди" на чековата книжка и стана.
— Благодаря — каза и стисна ръката на мистър Картър. — Помогнахте ми изключително много и ще предам милите ви поздрави на майка си.