— По всяко време между десет и единайсет — каза Хари, след като направи справка с поканата.
— Запомни ли да поръчаш кола?
— Още вчера следобед. И за всеки случай проверих днес сутринта — добави той.
На вратата се позвъни.
— Това трябва да е Себ — каза Ема и си погледна часовника. — Като никога идва навреме.
— Не мисля, че би закъснял за такова нещо — обади се Карин.
Маркъм отвори вратата и отстъпи встрани, за да направи път на Джесика, Себ и Саманта, която беше в напреднала бременност.
— Закусвали ли сте? — попита Джайлс, докато целуваше Саманта по бузата.
— Да, благодаря — отвърна Себ, а Джесика се настани на масата, намаза си филия с масло и се нахвърли върху мармалада.
— Явно не всички — отбеляза Хари и се усмихна на внучката си.
— Колко време имам? — попита с пълна уста Джесика.
— Най-много пет минути — твърдо заяви Ема. — Не искам да пристигнем след десет и половина, госпожице.
Джесика си намаза втора филийка. Ема се обърна към брат си.
— Джайлс, беше много мило от твоя страна да ни приютиш за нощта и съжалявам, че не можеш да дойдеш с нас.
— Правилото е да присъстват само най-близките роднини — каза Джайлс. — И напълно основателно, иначе ще им трябва футболен стадион, за да побере всички желаещи да присъстват.
На вратата се почука.
— Това трябва да е шофьорът — каза Ема, провери за кой ли път дали копринената вратовръзка на Хари е нагласена както трябва, махна един сив косъм от костюма му и нареди: — След мен.
— Веднъж шеф, цял живот шеф — прошепна Джайлс, докато изпращаше зет си до вратата. Себ и Саманта ги последваха. Джесика вървеше последна и дъвчеше трета филийка.
Шофьорът отвори вратата на черната лимузина. Ема вкара всички вътре, след което седна между Хари и Джесика на задната седалка. Саманта и Себ седяха на двете кресла срещу тях.
— Нервен ли си, дядо? — попита Джесика, докато колата се включваше в сутрешния трафик.
— Не — отвърна Хари. — Освен ако не замисляш преврат.
— Не ѝ давай идеи — обади се Себастиан, докато минаваха през Камарата на общините и излизаха на Парламент Скуеър.
Дори Джесика се умълча, когато колата мина през Арката на Адмиралтейството и пред тях се появи Бъкингамският дворец. Шофьорът продължи бавно по Мол, зави покрай статуята на кралица Виктория и спря пред портите на двореца. Свали прозореца и каза на младия гвардейски офицер:
— Мистър Хари Клифтън и семейството му.
Лейтенантът се усмихна и сложи чавка пред името в бележника си.
— Карайте през арката от ваше ляво и един от колегите ми ще ви покаже къде да паркирате.
Шофьорът изпълни инструкциите и влезе в голям вътрешен двор, където вече имаше паркирали на редици коли.
— Моля спрете до синия форд в края — каза друг офицер и посочи. — После можете да влезете в двореца.
Когато Хари слезе от колата, Ема го огледа за последен път и прошепна:
— Знам, че няма да ми повярваш, но дюкянът ти е разкопчан.
Хари се изчерви и побърза да се закопчае.
Тръгнаха към двореца. Двама мъже в златночервената униформа на кралското домакинство стояха мирно в подножието на широко стълбище с червен килим. Хари и Ема бавно изкачиха стъпалата, като се мъчеха да гледат навсякъде едновременно. Когато стигнаха горе, ги посрещнаха други двама джентълмени от кралското домакинство с очевидно по-висок ранг.
— Хари Клифтън — каза Хари още преди да го попитат.
— Добро утро, мистър Клифтън каза единият. — Елате с мен, ако обичате. Колегата ми ще отведе семейството ви в Тронната зала.
— Успех — прошепна Ема на Хари, докато го отвеждаха.
Семейството изкачи още едно стълбище, този път не толкова широко, и се озова в дълга галерия. Ема спря, когато влезе в помещението с висок таван, и се загледа в окачените плътно една до друга картини, които бе виждала единствено в книги за изобразително изкуство. Обърна се към Саманта.
— Тъй като едва ли ще бъдем поканени втори път тук, предполагам, че Джесика би искала да научи повече за Кралската колекция.
— Аз също — каза Себастиан.
— Много крале и кралици на Англия — започна Саманта — са били ценители и колекционери на произведения на изкуството, така че това е само малка част от Кралската колекция, която всъщност не е собственост на монарха, а на нацията. Ще забележите, че фокусът в картинната галерия е върху британски художници от началото на деветнайсети век. Забележителен изглед към Венеция от Търнър е изложен до изящната картина на катедралата «Линкълн» от стария му съперник Констабъл. Но както виждате, галерията се доминира от огромен портрет на Чарлз II на кон, дело на Ван Дайк, който по онова време е бил придворен художник.