— Навремето обещах на баба ти, Себ — каза Хари, докато слизаше от колата, — че ще се опитам да пиша по-значими неща, които ще надживеят всеки бестселър и ще издържат на изпитанието на времето, както се изрази тя. Не ставам по-млад, така че щом свърши сегашният ми договор, възнамерявам да видя дали мога да оправдая очакванията ѝ.
— Имаш ли идея, тема или поне заглавие? — попита Себ, докато влизаха в «Льо Каприз».
— Да, да и да — отвърна Хари, — но засега съм склонен да ти кажа само толкова.
— Но на мен ще кажеш, нали, дядо? — попита Джесика, докато му подаваше скицата, показваща Хари коленичил пред кралицата, която докосваше с меч дясното му рамо.
Хари ахна, а останалите се усмихнаха и заръкопляскаха. Той се канеше да отговори на въпроса ѝ, когато оберкелнерът се намеси и го спаси.
— Масата ви е готова, сър Хари.
3
— Не, не и не — каза Ема. — Трябва ли да ти напомням, че сър Джошуа е основал «Барингтън Шипинг» през 1839 година и че през първата година печалбата му била…
— Трийсет и три паунда, четири шилинга и два пенса. Каза ми го за първи път, когато бях на пет — каза Себастиан. — Истината обаче е, че макар «Барингтън» да успяха да осигурят добри дивиденти на акционерите си за миналата година, става все по-трудно да се съревноваваме с компании като «Кюнард» и «П & О».
— Питам се какво ли би казал дядо ти, ако научи, че «Барингтън» ще бъде купена от един от най-яростните му съперници.
— Ако съдя по всичко, което съм чувал и чел за този велик човек — каза Себ, като погледна нагоре към портрета на сър Уолтър, който висеше на стената зад майка му, — той би обмислил възможностите си, тоест какво е най-доброто за акционерите и работниците, преди да вземе окончателно решение.
— Не че искам да прекъсвам семейната кавга — обади се адмирал Съмърс, — но ми се струва, че следва да обсъждаме дали офертата на «Кюнард» си заслужава.
— Офертата е добра — прозаично рече Себастиан, — но съм сигурен, че мога да ги накарам да вдигнат предложената сума поне с десет или може би петнайсет процента, което е много повече от онова, на което можем да се надяваме, ако трябва да сме честни. Така че ни остава да решим дали искаме да приемем предложението им сериозно, или да го отхвърлим.
— В такъв случаи мисля, че е време да изслушаме мнението на другите директори — каза Ема и погледна останалите на заседателната маса.
— Разбира се, че всички можем да изразим мнение, госпожо председател — каза секретарят на компанията Питър Уебстър, — когато става въпрос за несъмнено най-важното решение в историята на компанията. Но тъй като вашата фамилия остава основен акционер, последната дума е само ваша.
Останалите директори кимнаха в знак на съгласие, но това не им попречи да изказват мненията си през следващите четирийсет минути, в края на които Ема откри, че са разделени поравно.
— Добре — каза тя, след като един-двама директори започнаха да се повтарят. — Клайв, като отговарящ за връзките с обществеността трябва да подготвите две изявления за пресата, които бордът да обсъди. Първото ще бъде кратко и конкретно и ще покаже недвусмислено на «Кюнард», че макар да сме поласкани от офертата им, «Барингтън Шипинг» е фамилна компания и не се продава.
Адмиралът изглеждаше доволен. Лицето на Себастиан остана безизразно.
— А второто? — попита Клайв Бингам, след като си записа думите на председателя.
— Бордът отхвърля офертата на «Кюнард» като подигравка и смятаме да продължим нормално работата си.
— Така само ще си помислят, че може и да проявиш интерес, ако цената е подходяща — предупреди я Себ.
— И после какво ще стане? — попита адмиралът.
— Завесата ще се вдигне и пантомимата ще започне — отвърна Себ, — защото председателят на «Кюнард» добре ще си дава сметка, че дамата начело просто изпуска кърпичката си на пода в очакване кавалерът да я вдигне и да започне прастария процес на ухажване, който би могъл да свърши с предложение, което тя е склонна да приеме.
— С колко време разполагаме? — попита Ема.
В Сити знаят, че бордът обсъжда предложението за придобиване и ще очаква отговор на офертата на «Кюнард» до края на работния ден. Пазарът може да се справи с почти всичко — суша, глад, неочаквани изборни резултати, дори преврат, — но не и с нерешителност.
Ема отвори чантичката си, извади кърпичка и я пусна на пода.
— Какво мислиш за проповедта? — попита Хари.
— Беше изключително интересна — отвърна Ема.