— Но пък преподобният Додсуел винаги проповядва добре — добави тя, докато излизаха от църквата и тръгваха към Имението.
— Бих коментирал възгледите му за Тома Неверни, ако си мислех, че би изслушала и една дума.
— Намирам подхода му за пленителен — запротестира Ема.
— Не, напротив. Той нито веднъж не спомена Тома Неверни и няма да те засрамвам допълнително, като те питам за какво говореше. Надявам се само Господ да разбере, че мислите ти са изцяло заети от възможното придобиване.
Изминаха няколко метра в мълчание, преди Ема да заговори.
— Не придобиването ме тревожи.
— Какво тогава? — изненада се Хари. Ема хвана ръката му. — Толкова ли е зле? — попита той.
— «Мейпъл Лийф» се върна в Бристол и е в гробището за кораби. — Тя замълча за момент. — Нарязването му ще започне във вторник.
Повървяха още известно време мълчаливо.
— Какво смяташ ла правиш? — попита Хари.
— Не мисля, че имаме голям избор, ако не искаме да прекараме остатъка от живота си в чудене…
— И това може най-сетне да даде отговор на въпроса, който ни преследва през целия ни живот. Защо тогава да не опитаме да разберем възможно най-дискретно дали в двойното дъно на кораба има нещо.
— Работата може да започне веднага — каза Ема. — Но не исках да дам окончателното си разрешение преди да получа съгласието ти.
Когато Ема му предложи да постъпи в борда на. Барингтън Шипинг", Клайв Бингам беше възхитен и макар да не му беше лесно да заеме директорското място на баща си, смяташе, че компанията се е облагодетелствала от неговия опит и познания в областта на връзките с обществеността, която до назначаването мy не беше на ниво. Въпреки това не се съмняваше какво би си помислил сър Уолтър Барингтън за човек като него в борда — би гледал на него като на пътуващ търговец, поканен на вечеря.
Клайв ръководеше своя пиар компания в Сити и имаше единайсет служители, които бяха станали свидетели на няколко битки за придобиване през миналото. Но въпреки това призна на Себ, че покрай тази битка е изгубил съня си.
— Защо? Няма нищо необичайно фамилна компания да смени собственика си. Напоследък се случва често.
— Така е, но този път е лично — отвърна Клайв. — Майка ти имаше увереността да ме покани в борда след оттеглянето на баща ми и не е все едно, че съобщавам на пресата за нов търговски маршрут до Бахамите, за най-новата ни схема за разпределяне на дивиденти или дори за построяване на трети лайнер. Ако това се провали…
— Дотук изявленията ти са перфектни и последната оферта на "Кюнард" почти достига целта ни — каза Себ. — Ние го знаем, те също го знаят, така че едва ли би могъл да си свършиш работата по-професионално.
— Много мило от твоя страна да го кажеш, Себ, но се чувствам като бегач на финалната права. Виждам лентата, но ми остава да прескоча още едно препятствие.
— И ще го направиш със стил.
Клайв за момент се поколеба.
— Не съм убеден, че майка ти наистина е съгласна с продажбата.
— Може и да си прав — отвърна Себ. — За нея обаче има компенсация, за която може и да не си помислил.
— А именно?
— Тя започва да отделя все повече време на работата си начело на болницата, в която работят повече хора, която има по-голям бюджет от "Барингтън Шипинг" и което е може би по-важно, никой не иска да я придобие.
— А какво мислят Джайлс и Грейс? В края на краищата те са основните акционери.
— Те оставиха окончателното решение на нея и вероятно именно затова тя потърси моето мнение. И аз ясно ѝ дадох да разбере, че по природа съм банкер и предпочитам да съм председател на борда на "Фартингс Кауфман", отколкото на "Барингтън". Несъмнено не ѝ е било лесно, но тя най-сетне прие, че не мога да бъда и двете. Иска ми се да имах по-малък брат.
— Или сестра… Извинявай… Но пък имаш дъщеря.
— Ш-ш-ш… че на Джесика могат да ѝ хрумнат разни идеи.
— Та тя е едва на тринайсет!
— Не мисля, че това я тревожи.
— Как се справя в новото училище?
— Учителката ѝ по изкуство призна, че започва да обявява преди да е станало прекалено очевидно, че училището има третокурсничка, която е по-добра художничка от нея.
*
Ема се върна от гробището за кораби късно вечерта в понеделник. Знаеше, че трябва да каже на Хари какво са открили Франк Гибсън и хората му в двойното дъно на "Мейпъл Лийф".
— Оказа се точно онова, от което винаги сме се страхували — каза, докато сядаше срещу Хари. — Даже по-лошо.
— По-лошо? — повтори Хари.
Тя наведе глава.
— Артър е надраскал съобщение. — Тя млъкна, думите не можеха да излязат от устата ѝ.