„Истината е много романтична…“
Красавицата се усмихваше, докато разговаряше с приятелите си. Хм… Защо ли тръгва към него?!
„…но е изтъркано и лесно по този начин…“
Унесът взе пак да завладява ума на Мирослав с уголемяването на образа на любимото момиче, проектиран върху ретината.
Момичето понечи да седне на масата до него. „Възможно ли е?“
— Свободно ли е? — попита го Вяра.
— Да. — рече, с учудващо за самия него спокойствие, Миро.
Тя продължи да приказва с приятелите си. А той осъзна, че истината е и тъжна…
1.2003 — 23.1.2004