— Но нали вие не вярвате във всички тия безсмислици, господарю?
— Не, разбира се. Поне не във всички. Но чувствам, че ще трябва да почета малко за тези неща, защото те играят важна роля във всекидневния живот на обикновените хора в този окръг. Би ли ми налял чаша чай?
Докато сержантът приготвяше чая, съдията се върна на мястото си и се съсредоточи в служебните книжа, струпани на писалището. След като изпи втората чаша, на вратата се почука. Началникът на стражата въведе господин Лин и дискретно се оттегли.
— Седнете, господин Лин — любезно се обърна към него съдията. — Вярвам, че старши писарят ви е дал разясненията, необходими за попълването на документите?
— Да, Ваше превъзходителство. Току-що сверихме поземлените участъци с регистъра и…
— Съгласно завещанието, написано преди година — прекъсна го съдията, — Господин Чън, както ви е известно, оставя цялата земя на двамата си синове заедно с две трети от наличния капитал. Една трета от капитала и заложната къща остават за вас. Възнамерявате ли да продължите търговията?
— Не, Ваше превъзходителство — отвърна Лин с тънката си усмивка. — Работих в тази заложна къща повече от трийсет години, от сутрин до късна вечер. Ще я продам и ще живея с рентата от капитала си.
— Много добре! Но да предположим, че господин Чън е направил ново завещание с допълнителна клауза, според която вие ще получите само заложната къща.
Лицето на Лин посиня, а съдията бързо продължи:
— Търговията ви носи приходи, но ще ви се наложи да поработите още четири-пет години, докато съберете необходимия капитал, за да се оттеглите. А вие навлизате в години, господин Лин.
— Невъзможно! Как… как той би мо… могъл… — заекна Лин. После извика: — Да не би да сте намерили в ковчежето ново завещание?
Вместо да отговори на въпроса, съдията каза хладно:
— Съдружникът ви е имал любовница, господин Лин. За него нейната обич е била по-важна от всичко друго.
Лин подскочи.
— Да не искате да кажете, че старият глупак е завещал парите си на онази глухоняма никаквица?
— Да, вие знаете всичко, господин Лин. Научили сте го снощи, когато господин Чън ви го е разказал. Скарали сте се жестоко. Не се опитвайте да отричате. Прислужникът е чул какво сте говорили и ще свидетелства в съда.
Лин отново седна. Избърса потното си лице и започна, вече по-спокойно:
— Признавам, Ваше превъзходителство, че се ядосах много когато снощи Чън ми каза, че обича онова момиче. Канеше се да я отведе на някое далечно място и там да се ожени за нея. Опитах се да го накарам да разбере колко голяма глупост би било това, но той ми каза да си гледам работата и сърдит напусна къщата. Нямах представа, че ще отиде в кулата. Всички знаят, че младият разбойник Уан ходи с малоумната. Той ги е изненадал и е убил съдружника ми. Извинявам се, че сутринта не споменах тези факти пред вас, Ваше превъзходителство. Не ми се искаше да злепоставям покойния си партньор… А пък и вие бяхте заловили убиеца, тъй че и без това в съдилището всичко щеше да се разбере…
Лин поклати глава.
— До известна степен и аз съм виновен. Снощи трябваше да тръгна след него, трябваше…
— Вие действително сте тръгнали след него, господин Лин — остро го прекъсна съдията. — Вие също сте въдичар и познавате мочурището не по-зле от съдружника си. Обикновено то е непроходимо, но след проливен дъжд равнището на водата се покачва и опитен гребец с плоскодънна лодка може да го пресече, като следва пълноводните вади и гьолчета.
— Не е възможно. Пътят се охранява през цялата нощ от патрулите на военната полиция.
— Ако човекът в лодката се наведе, може да се прикрие зад високите тръстики, господин Лин. Затова съдружникът ви е можел да посещава кулата само нощем след пороен дъжд. И затова онова клето побъркано момиче е смятало посетителя си за свръхестествено същество като дъждовен дух, защото той е идвал с дъжда.
Съдията въздъхна. Изведнъж отправи пронизващия си поглед към Лин и каза строго:
— Когато снощи господин Чън ви е разказал за плановете са Лин, вие сте видели как дълго лелеяните ви надежди за лек и охолен живот отиват по дяволите. Затова сте последвали Чън и сте го убили в кулата, забивайки нож в гърба му.
Лин вдигна ръце:
— Каква фантастична теория, Ваше превъзходителство! Как се надявате да докажете това клеветническо обвинение?
— Между другите неща чрез разписката на госпожа Бей. Тя е била намерена от военната полиция на местопрестъплението. Но както сам казахте, господин Чън вече окончателно се е бил оттеглил от занаята.
— Тогава защо ще носи със себе си тази квитанция, издадена същия ден?