— И вашите хора са хванали убиеца на брега на реката?
— Да, ваше превъзходителство. Открили един млад рибар, Уан Санлан му е името, който се криел в малката си лодка между тръстиките, точно на север от кулата. Опитвал се да изпере панталоните си, по тях имало кръв. Когато моите хора му извикали да се предаде, той тласнал лодката си в реката и се опитал да се добере с гребане до талвега. Стрелците забили в дървеното му корито няколко харпуна, вързани с въжета, и преди той да разбере какво става, го изтеглили на брега заедно с лодката. Злосторникът отрече да знае каквото и да е за някакъв мъртъв човек в кулата. Твърдеше, че се канел да иде там, за да занесе на глухонямото момиче един голям шаран, и че изцапал панталоните си с кръв, докато го почиствал. Чакал да се зазори, за да тръгне. Претърсихме го и в пояса му намерихме това… — капитанът разви едно малко пакетче, увито в хартия, и показа на съдията три лъскави сребърника. — Разпознахме убития по визитните картички, които намерихме у него — той изтърси върху бюрото си съдържанието на един голям плик. Освен пакета с визитни картички изпаднаха още два ключа, малко дребни пари и разписка от заложна къща. Сочейки разписката, капитанът продължи: — Това листче лежеше на пода, недалеч от тялото на убития. Трябва да е паднало от дрехата му. Убитият се казва Чън и е притежател на голяма, добре известна заложна къща, която се намира съвсем близо до Северната врата. Богат човек. Любимото му занимание бил риболовът. Моята хипотеза е, че снощи Чън е срещнал Уан някъде на кея и го е наел да го закара с лодката си в реката на нощен риболов. На минаване покрай пустото място северно от кулата Уан е примамил там стареца под някакъв предлог и го е убил. Решил е да скрие трупа в кулата — тя е полуразрушена, момичето използва само втория кат. Но то се е събудило и е видяло какво прави Уан. Така че той е грабнал само парите и е офейкал… Това, разбира се, е само хипотеза, защото момичето е безполезно като свидетел. Моите хора се опитали да изкопчат нещо от него, но то само надраскало разни несвързани безсмислици за дъждовни духове и черни таласъми. После получило пристъп, започнало да се смее и да плаче едновременно. Клетата безобидна малоумна — той стана, отиде до носилката и повдигна одеялото. — Ето го тялото на убития.
Съдията се надвеси над мършавия труп, облечен в проста кафява роба. По гърдите му имаше петна от спечена кръв, ръкавите бяха изцапани с изсъхнала кал. Лицето беше със спокойно изражение, но много грозно: хлътнали бузи, клюновиден крив нос и голяма уста с тънки устни. Нямаше шапка. Главата му бе обрасла с дълги посивели коси.
— Не е особено красив господинът — отбеляза капитанът. — Макар че аз съм последният, който има право да говори за красота — спазъм разкриви обезобразеното му лице. Той повдигна раменете на трупа и показа на съдията големите червени петна по гърба. — Така е ударен в гърба с нож, че острието трябва да е проникнало до самото сърце. Лежеше по гръб на пода в стаята на момичето, почти до вратата — капитанът пусна горната част на тялото. — Гнусен човек е този рибар! След като е убил Чън, е започнал да реже гърдите и корема му. Казвам след, защото, както виждате, раните отпред не са кървели толкова много, колкото би трябвало да се очаква. А, да… последното веществено доказателство. За малко щях да го забравя — той издърпа едно чекмедже на писалището и разви навосъчената хартия, в която бе увито нещо продълговато. Подаде на съдията дълъг тънък нож и каза: — Това е намерено в лодката на Уан, ваше превъзходителство. Той казва, че с този нож чистел риба. По него не беше открита и капчица кръв. Но какво от това? Наоколо има толкова много вода, че той спокойно е можел да го измие и да го почисти, след като се е върнал на лодката. Е, като че ли това е всичко. Предполагам, че Уан лесно ще си признае. Познавам този тип млади престъпници. Отначало отричат всичко, но след един по-решителен разпит рухват и вече не могат да се наприказват. Какво ще наредите, ваше превъзходителство?
— Първо ще трябва да уведомя най-близките роднини на убития и някой от тях формално да го разпознае. После…
— Погрижил съм се за това, ваше превъзходителство. Чън е бил вдовец, двамата му синове живеят в столицата. Тялото току-що беше официално разпознато от господин Лин, съдружника на убития, който е живял заедно с него.