— Триест — поправих я аз. — Да, има.
— Е, значи и там сме ходили. Никога не отсядахме в хотели. Нощувахме в стари селски къщи. Според Софокъл така трябвало да се пътува. Само така можело да се видят хората и природата. На кого ли му е притрябвало да гледа хора и природа? Това обаче, което така и не видяхме, бяха душове, бани и тоалетни с течаща вода. Не след дълго при този начин на пътуване и човек започва да смърди. На всичко отгоре завъдих някакви гадинки в косата си. Току-що си взех пет душа и все още не съм чиста.
— Ела и се изкъпи още пет пъти при мен — настоях аз по най-разумния възможен начин, — а после можем да се упътим към Асбъри Парк.
Изглежда, не ме чу. Учудващо е колко глухи са жените за разумните съвети. Тя продължи:
— Следващата седмица той потегля отново. Каза, че искал да прекоси Тихия океан на петролен танкер. Според него само така можело да се види океанът. Аз пък му казах: „Слушай, ексцентрично влечуго, няма да ме накараш да се кача на никаква пъплеща лодка чак до Китай, така че можеш да си доставиш това удоволствие сам!“
— Много поетично — оцених по достойнство реакцията й.
— И знаеш ли какво ми отговори? Каза ми: „Много добре, скъпа. Ще замина без теб“. После изломоти нещо наистина много смахнато и безсмислено: „Надолу, към преизподнята, или нагоре, към трона най-бързо пътува този, който пътува сам.“ Какво значи това? Каква е тази преизподня? И откъде пък се взе този трон? Да няма предвид кралицата на Англия?
— Това е Киплинг — поясних авторитетно.
— Не ставай луд. Никога не съм кипяла, така че не ми разправяй, че той го е правил. Заплаших го, че ще се разведа и ще го дам на химическо чистене. А той само ми рече: „Постъпи както ти е удобно, мое скъпо дебилче, но ти липсват мотиви и няма да получиш нищо. Най-важното за мен са пътешествията.“ Чаткаш ли? Ами това дето ме нарече дебилче? Все още се опитва да ме омае със сладки приказки.
Трябва да знаеш, стари приятелю, че това беше една от първите задачи, която Азазел вършеше за мен. Не беше овладял контрола. Пък и аз го бях помолил да направи така, че понякога Софокъл да пътува без жена си.
Тази ситуация все още криеше известни предимства за мен, както всъщност бях предвидил от самото начало.
— Бум-Бум — започнах аз, — нека обсъдим развода заедно в Асбъри…
— Ах ти, ти нещастен подмазвачо! Не ме интересува каква магия си направил. Предупреждавам те само да изчезваш от живота ми, защото познавам едно приятелче, което ще те направи на палачинки, само с пръсти да щракна. И ако искаш да знаеш, той е печен — това го може, така че добре ще те нареди!
Опасявам се, че Бум-Бум се превърна в Тряс-Тряс, макар и не по начина, по който бих искал или очаквал, като се има предвид, че познавах стила и размерите й.
Повиках Азазел на помощ, но макар че се опита, не можа да развали това, което вече беше направил. Освен това той най-категорично отказа да застави Бум-Бум да се отнася с по-голяма търпимост към мен. Каза, че да се иска от някого такова нещо, било прекалено много. Не разбирах защо.
Все пак заради мен не изпускаше Софокъл от очи. Манията за пътуване се задълбочи. Той прекоси вододелната линия на континента на ръце. Пое срещу течението на Нил на водни ски. Извървя пеша целия път до езерото Виктория. Прекоси Атлантика с делта-планер.
Когато през 1961 година президентът Кенеди обяви, че до края на десетилетието американец ще стъпи на Луната, Азазел каза: „Моите замисли следват хода си нормално.“
— Да не искаш да кажеш, че това, което си сторил с неговия мозък, му дава силата да влияе на президента и на космическата ни програма? — изумих се аз.
— Не го прави нарочно — обясни Азазел, — но нали ти казах, че настройката, която зададох, е достатъчно силна, за да разтърси света.
И той наистина отиде на Луната, стари ми приятелю. Спомняш ли си „Аполо 13“, за който се предполагаше, че се е разбил в космоса на път за Луната през 1970 година, а екипажът му едва успя да се добере до Земята? В действителност Софокъл се намесил тайно и отнесъл част от кораба до Луната, оставяйки истинския екипаж да се спасява кой както може с останалата част от него.
Оттогава той си е на Луната и пътува по повърхността й. Няма въздух, няма храна, няма вода, но програмиран да пътува непрекъснато, той се е научил да се нагажда към всякакви условия. Всъщност може би вече е отпрашил към Марс или другаде.