— Каква ирония на съдбата! — повтори Джордж, клатейки тъжно глава.
— Какво му е толкова ироничното? — попитах аз.
— Не разбираш ли? Горкият Софокъл Москович! Той е нова, подобрена версия на Скитника евреин, а иронията е в това, че дори не е православен!
Джордж закри очи с лявата си ръка, а с дясната затърси пипнешком салфетката по масата. Най-случайно в пръстите му попадна десетдоларовата банкнота, която бях сложил като бакшиш за келнера. Видях го да попива очите си със салфетката, но не видях какво стана с банкнотата. Той напусна ресторанта ридаейки, а масата беше съвършено празна.
Въздъхнах и извадих нова десетачка.