Оттогава той станал най-влиятелния и най-почитания човек на Земята.
Когато Го видя, Ръководителят си спомни за себе си, когато разработваше Теорията, и все пак беше изненадан, че Той е толкова млад. Беше му се обадил Калим, личният му секретар, и му бе казал, че някой имал идея, за която Ръководителят трябва да знае. Джел разбра, че е нещо наистина важно, защото Калим знаеше колко уморен и стар е той и го викаше в Института само при спешни случаи.
Младежът изглеждаше уплашен и притеснен от срещата с Амакуплу. Той започна да обяснява идеята Си веднага след като Джeл попита за нея.
„Ще пресъздадем Земята, каквато е била при възникването на първите селища, за да разберем как точно се е развила исторически и най-вече как и защо е възникнало Опустошението“, започна да обяснява Той. „Географията, климатът, почвите, водите, растенията — всичко ще бъде като в оригинала. По-късно ще създадем животни, а накрая хора. Преди старта на експеримента Тера — така ще се казва двойникът — ще бъде във вселена със забавено време — за да не тече животът преди всичко да е готово. След началото ще я пренесем във вселена с толкова по-голяма скорост на светлината, че експериментът да протече за 20 години. Ще прекъснем наблюденията някъде към края на 21 век.“
Ръководителят едва разбра всичко, защото Той говореше прекалено бързо, но след като осмисли чутото, каза:
„Това е великолепна идея. Чудя се как никой не се е замислял досега. Ще дам нареждане подготовката да започне веднага, а на теб възлагам ръководството на Експеримента.“
Когато Той се съвзе, Ръководителят си беше тръгнал, а в Него бушуваше буря от чувства. Той беше стъписан, поласкан, въодушевен, страшно горд от идеята си и безкрайно радостен, както би бил всеки друг на негово място.
След около година всичко беше направено. Тера беше в бавната вселена, напълно готова, очакваща да се роди.
Шест месеца най-добрите учени и оформители заедно с всички роботи от Америка и Азия работиха усилено за създаването на планетата и накрая всичко беше сътворено идентично с оригинала — цялата жива и нежива природа, следите от „миналото“, вътрешният строеж — всяко камъче беше намястото си. Компютри казваха на роботите как да строят различните компоненти, а после и на хората, как да ги съчетаят и къде да ги поставят. Резултатът — една втора Земя.
След като откриха подходяща вселена, подобна на Слънчевата система, на експериментаторите им се наложи да сътворят и Луната.
В експеримента се включиха 300 хил. души, беше мобилизирана територията на цяла Австралия, отпуснати бяха огромни кредити, работеше се с всички сили. Всички роботи от Азия и Африка бяха помощници в експеримента.
За краткото време на подготовка Той се състари с десет години — не само на външен вид, а и по характер — стана по-опитен, по-предпазлив, малко по-затворен.
На 31.03.1246 след Опустошението усилията най-сетне бяха възнаградени — всички медийни линии предаваха пряко от Австралия, всички очи бяха вперени в Него, хората бяха наострили уши, за да чуят какво ще каже.
А Той беше много притеснен — никога не Си беше представял, че ще говори пред целия свят. Не беше подготвил реч, както се правеше в такива случаи, и затова каза само три думи. Думи от една книга, която майка Му беше чела в детството:
И рече Той: „Да бъде светлина.“
…и Експериментът започна.
Много се говореше около Експеримента и около това, защо всичко се бе объркало. Той разбира се знаеше — те не бяха направили Земята абсолютно същата и това бе убило Христос — една от най-важните личности в историята.
Съвсем естествено без Христос не възникна християнство и това промени значително хода на историята — в края на 20 век след Христос, ако бе съществувал, светът бе още в Средновековието.
След разпадането на Римската империя Европа остана разделена на малки княжества и градове-държави, които непрестанно воюваха. В тази непрестанна война науката не можеше да процъфтява, защото владетелите на различните държавици не позволяваха на учените да се срещат с чужди такива — за да се предотврати изтичането на информация. Скоро населението на Европа падна дотолкова, че малки групички владееха териториите на големите средновековни държави от оригиналната Земя. Те бяха така заети да пазят живота си и да воюват помежду си, че се превърнаха в диваци.
Монголските орди не нападнаха Европа — нямаха какво да нападат — и се насочиха към Африка. Скоро беше основана Монголската империя в южна Африка, в която всъщност единствените монголци бяха управляващите, но скоро и те бяха претопени. А като следствие на това, че не тръгнаха към Европа, монголците не донесоха чумата и така тази напаст бе избегната.