Освен това, отново като следствие на липсата на християнство не се появи и мюсюлманството — Мохамед нямаше откъде да черпи идеите си — което пък остави Арабският полуостров в същото положение като Европа.
Интересно беше също и че японците така и не излязоха от своята изолация и продължиха да развиват йерархичното си общество. Китайците пък достроиха стената си — тук тя бе два пъти по висока и обхващаше Китай като с обръч, с изключение на няколко пристанища. Китайците се затвориха и нямаше нужда да измислят барута — нямаше от кого да се защитават.
В Америка пък, без завоевателите, големите и развити цивилизации на ацтеките, маите и инките успяха да обединят всички останали в един народ, в една държава. Управлението им бе републиканско — хора от всяка от дванайсетте области, на които бе разделена Америка избираха по трима свои представители от област. Тези 36 бяха Великият съвет — той управляваше 10 години, като назначаваше и сваляше Владетеля и приемаше законите на Америка.
В 19 век сл. Хр. американците предприеха цялостна инвазия на изток и скоро Европа и Африка бяха в техни ръце. В края на 20 век бе постигната мечтата на човечеството — целият свят, с изключение на Китай и Япония беше единен — американците го бяха обединили в една държава.
Чак когато Експеримента трябваше да приключи започна да се развива някаква наука и бяха открити книгопечатането и часовниците.
Експериметът като цяло бе един провал. Проведе се следствие при закрити врати и се оказа, че причината за провала била, че едно камъче не е било на мястото си. Една коза бутнала това камъче докато пасяла и то предизвикало свличане, което затрупало и убило малкия Исус докато бил в храма. Една единствена толкова мъничка грешка бе довела до такава промяна в историята, а сигурно е имало и много други. Крайното решение на комисията бе, че идеята за Експеримента е била неосъществима и наказа само Него за прахосването, на толкова време, ресурси и средства.
Той бе понижен в обикновен експериментатор и отново трябваше да прави рутинни изчисления за посредствени експерименти. След много опити Той най накрая успя да се срещне с Джел и да го помоли да му се даде още един шанс и му бе отказано.
Той бе съсипан. Като всеки друг и Той можеше да сгреши, но лошото бе, че не Негова, а нечия друга бе грешката, довела до сегашното Му положение. Все пак Той бе съвсем обикновен човек със съвсем обикновени чувства, желания и разбирания. Той можеше и да определя кое е справедливо и кое не, познаваше Доброто и Злото.
Два века след последното, в онзи ден отново бе извършено самоубийство.
Всеки може да сгреши. Всеки човек. Но Той не искаше да бъде само човек. Той искаше да е безгрешен — да е Бог.