— Ще остана.
Легна бавно зад мен и мушна ръка под главата ми, за да се сгуша на рамото му. Внимателно приглади назад кичурите от челото ми и многократно прокара ръка през косата ми. В полусън забелязах колко нежни са докосванията му. Спалното бельо миришеше на него и моментално се почувствах сигурна и защитена. Само след секунди вече спях дълбоко.
Слънцето огряваше затворените ми очи. Примигнах лениво срещу твърде ярката светлина. Мъчеше ме убийствено главоболие. Цялото легло миришеше така силно на Дани, че веднага си спомних къде се намирам. Другата страна на двойното легло беше празна и не можах да преценя дали там е спал някой. Седнах предпазливо. Когато се движех бавно, пулсиращите болки в главата оставаха в поносими граници. Огледах се любопитно. Спалнята беше боядисана в бяло, аз лежах в спално бельо на сини и бели райета, а мебелите бяха от светъл бук: голям гардероб, две нощни шкафчета и скрин. Не се изненадах от синия цвят на завесите и покривката на леглото.
Стаята изглеждаше добре подредена и чиста, само в един ъгъл лежаха купчина дрехи. Едва след време се сетих на кого принадлежат парцалите на пода и усетих как бузите ми се наливат с червенина.
За последен път зарових нос във възглавницата и вдъхнах дълбоко миризмата на шампоан, душгел и омекотител. С радост бих останала цяла вечност в леглото му, но внезапно се почувствах неловко. Цяла нощ бях лежала тук полугола! Фактът, че той въпреки това не ме беше докоснал, нахлу болезнено в съзнанието ми. Колко още доказателства ми трябваха, че този мъж не проявява интерес към мен? Или беше обратен?
Припомних си в подробности как флиртуваше с двете руси момичета и отхвърлих това предположение.
Надигнах се тромаво и тръгнах да търся банята. Събрах си дрехите и влязох на пръсти в съседната стая. Оказа се не баня, а комбинация от спортен салон и кабинет. В ъгъла под прозореца стоеше бюро, в другия ъгъл висеше боксов чувал. На пода беше разстлана спортна постелка, на тавана бе закрепен лост. На стената висеше голяма колекция от грамоти, във витрината бяха наредени купи. Разгледах ги любопитно. Кикбокс. Защо не играеше тенис или футбол като другите?
Вляво от мен висеше сертификат.
Мили боже!
Миналата година е спечелил световното първенство за аматьори по кикбокс. Фул контакт[4], средна категория.
Какво всъщност правя тук?
Припомних си, че се намирам в чуждо жилище, само по бельо и тениска, и това ме изтръгна от вцепенението. Излязох в коридора през спалнята и опитах със следващата врата. Пълен успех. Влязох за малко под душа, намерих женски душгел и се сапунисах.
Очевидно Кристина живееше тук, а това никак не ми беше приятно. Коя, по дяволите, беше тя?
Извадих от шкафа хавлия, подсуших се и си облякох дънките. Пуловерът ми вонеше непоносимо на цигари, затова реших да задържа тениската на Дани. Поиграх си с мисълта да използвам четката му за зъби, но не бях сигурна дали синята наистина е неговата. Затова се задоволих да се изплакна основно с вода за уста и грижливо си сресах косата. Използвах дезодоранта на Кристина и се почувствах като новородена. Излязох в коридора със значително пораснало самочувствие, чух как в другия край някой потраква със съдове и тръгнах към шума. Кухнята беше малка и уютна, със светли стени и малка кръгла маса с два стола.
— Наредила съм масата в трапезарията — обади се любезен женски глас от съседното помещение. — Ела при мен.
Трапезария? Колко голямо беше жилището? Защо този човек се нуждаеше от толкова място?
Той не живее сам, Джесика!
Решително минах през отворената врата. Момичето, което бях видяла снощи на дивана, ме посрещна със сияещо лице. Кристина. Имаше крехка фигура и забележително красиво лице.
— Добро утро — произнесе звънко тя.
На всяко друго място и във всяко друго положение щеше веднага да ми стане симпатична, но аз вече бях решила да я мразя завинаги и от цялото си сърце. Облеклото й още повече ме вбеси. Макар да беше есен, тя носеше тесни шорти и широка блузка с тънки презрамки. Пищните й гърди се очертаваха ясно под тънката материя и подскачаха при всяка крачка, което ми наложи заключението, че намира сутиените за излишни. Тя ме измери със смарагдовозелените си очи. Погледът й ме прониза почти като погледа на Дани. Ако очите й бяха сини, навярно щях да ги сметна за брат и сестра — дори само заради интензивния цвят. С изключение на наситения цвят на очите обаче двамата нямаха никаква визуална прилика.
— Заповядай, седни — покани ме учтиво Кристина и ми придърпа стол.
4
Пълен контакт, при който се използват единични удари или серии от удари с ръце и крака; мачът може да завърши по точки или с нокаут. — Бел. прев.