— Защо не умрях аз?
Отново ми зададе въпроса, на който не можех и не исках да отговоря.
— Аз съм без значение. С радост щях да умра вместо нея!
Прибрах се късно вечерта и опитах да се промъкна незабелязано в стаята си.
— Джесика! — изгърмя баща ми. Отидох при родителите си в дневната. Бяха будни, очевидно ме чакаха. — Къде беше?
— Нали ви казах, че съм при Дани?
— Цяла седмица не си била на работа, а през септември са заключителните изпити!
Заключителни изпити. Цифри върху безжизнена хартия. Наистина ли имаше хора, които се интересуваха от такива неща?
— Взех си отпуска — защитих се. — Нали ви казах, случи се нещо.
— Не ти повярвахме съвсем — опита се да посредничи мама. — Ще ни кажеш ли най-сетне кой е умрял?
— Кристина! Съквартирантка и приятелка на Дани!
— Какво общо имаш ти?
Сериозно ли говореха? Май наистина не ми вярваха. А и как да ми повярват, като никога не им бях разказвала за Кристина. Очевидно е трябвало да го направя.
— Тя беше и моя приятелка! — изкрещях.
— Какво се случи? — поиска да узнае мама. — Автомобилна злополука?
— Дрога — отговорих кратко. — Умря от мръсен хероин.
— Хероин? — Мама пребледня. — Какво правиш ти при наркомани, Джесика?
— Нищо. Някога съквартирантката на Дани е била наркоманка.
— Мили боже! — Мама ужасено сложи ръка пред устата си. Пръстите й трепереха. — Той ни направи толкова добро впечатление! Защо живее с наркомани? Нали каза, че имал собствено жилище?
Стана ми горещо.
— Разбрахте ме напълно погрешно — опитах се да обясня. — Жилището е негово и той не се занимава с наркотици. Само помогна на Кристина, защото…
Баща ми каза тежката си дума:
— За в бъдеще вече няма да ходиш при този Дани. — Произнесе името като обида. — Явно не ти влияе добре.
— Той ли не ми влияе добре? — попитах невярващо. — Какво е виновен той?
Защо целият свят обявяваше Дани за изкупителна жертва?
Мама ме гледаше със съжаление.
— Той не ми изглежда подходящ приятел за теб. Би трябвало да се върнеш към старите си приятели. Миналото лято беше толкова щастлива с Александър и Ванеса!
— Аз съм щастлива! — креснах.
Сякаш за да ме изобличат в лъжа, по бузите ми потекоха издайнически сълзи.
— Това лято ще замина с Дани в Америка и ще остана там няколко месеца!
Мама отчаяно поклати глава, а баща ми изкрещя в отговор:
— Както искаш. Дотогава обаче ще спиш през седмицата вкъщи. Такива неща да не се случват повече. Оставаш си вкъщи. Ще ходиш на работа и толкоз! Край на дискусията.
Решително изпънах рамене.
— Аз съм голям човек и мога да правя, каквото искам.
— Бъди разумна — помоли ме мама. — Винаги сме ти давали свобода. Онова, което правиш в момента, е всичко друго, само не и почтено.
— Е, нямате късмет — отсякох аз. — В сряда е погребението, а после ще отида при Дани и ще се върна едва когато той се стабилизира поне малко. А това вероятно ще се проточи. Трябва да знаете, че той много обичаше приятелката си.
Обърнах се и оставих възмутените си родители в дневната. След минута обаче проврях глава през вратата и добавих остро:
— Изобщо не ме интересува почтено ли е, или не. Животът никога не е почтен. По-добре е да свикнете.
АПРИЛ 2002
Взех си половин свободен ден и веднага след работа заминах с влака за погребението на Кристина. Дани си остана вкъщи.
Погребението се проведе в тесен кръг. Съвсем скромно издържано, с анонимен гроб. Очакването на Дани бащата на Кристина да е там не се изпълни. Присъстваха майка й, Рики, Симон, Джузепе, Наташа и аз. Малко опечалено общество.
Майката на Кристина, дребна, крехка жена с твърде големи слънчеви очила, преживя церемонията външно спокойно. Малко преди да напуснем гробището, отидох при нея и й стиснах ръката.
— Аз съм Джесика — представих се.
Рики спря плътно зад мен. Май е подозирал какво ще се случи.
— Аха — промърмори безучастно тя.
Исках да я попитам къде е била през всичките тези години. Защо никога не е дошла да види дъщеря си, защо не я поздрави с успеха, когато Кристина започна обучението си.
— Много съжалявам за случилото се с дъщеря ви. Тя ми беше най-добрата приятелка.
Тя ме огледа, сякаш бях отвратително насекомо, пусна ръката ми и изрече с леден глас:
— Тя не ми беше дъщеря. Тя беше евтина, зависима от наркотици проститутка.
Обърна ми гръб и закрачи към портата на гробището.