Хукнах по стълбите, защото нямах търпение да чакам асансьора. Тичах като луда по коридора, докато най-сетне се озовах в приемното отделение.
— Приятелят ми е бил докаран тук. Дениъл Тейлър. Може ли да отида при него? — попитах, съвсем запъхтяна.
— В момента е в сонографията. Ще изследват коремната област с ултразвук, после ще отиде на рентген. Сигурно ще минат час или два, докато го настаним в стая. Тогава ще ви пуснат при него.
— Какво? Толкова дълго? Той е помолил да ми се обадят, казал е да дойда веднага. Може ли поне за малко да говоря с него?
— За съжаление не е възможно. — Сестрата погледна документацията и откри някаква бележка. — Заявил е, че ще дойдете — промърмори тя и продължи да чете. — Става дума за колата му. В момента е в някаква нива и пречи на фермера да работи. Трябва да бъде изтеглена. Написал е, че вие трябва да я пратите за старо желязо.
— Как така ще я дам за старо желязо? Колата е едва на четири години — възразих, макар да знаех, че това не интересува сестрата.
Тя вдигна рамене, сякаш да потвърди.
— Така е казал. Във всеки случай автомобилът трябва да се премести. Повикайте аварийната служба.
Каза ми адреса, на който се намира колата. Значи Дани е бил на път към тренировъчния център.
Сега трябваше да отида там и да пратя почти новата кола за старо желязо!
По дяволите, Дани!
Не ми беше по силите да се справя с това положение.
— Как е той? — попитах.
— Лекарите още са при него. Има счупена ключица, няколко счупени ребра и мозъчно сътресение от камшичения удар. В момента го изследват за вътрешни наранявания. Ще ви съобщя, щом стане възможно да отидете при него — каза сестрата и ме остави сама.
Вътрешни наранявания? Дани май не беше добре. Объркана, минах по коридора, намерих сонографията и се запитах дали пък направо да не вляза. Не знаех обаче дали той е още вътре и не посмях.
За пореден път се обадих на Йорг. Вече имах номера му — за щастие последния път му бях звъняла от моя телефон.
— Йорг, Дани е катастрофирал. Намирам се в спешното отделение. Не ме пускат при него. Той иска да се погрижа да отнесат колата му.
— Ще дойда след двайсет минути, Джесика. Чакай ме там.
Благодарих на небето, че имахме Йорг.
Скоро вратата на отделението се отвори. Две сестри избутаха в коридора носилка. Познах Дани и се втурнах към него.
— Дани! — извиках. Двете сестри любезно спряха. — Какво се случи?
Той беше буден. По лявата половина на лицето му минаваше кървава резка, но иначе изглеждаше невредим. Само дето беше малко объркан.
— Джесика! — Веднага посегна към ръката ми. — Катастрофирах.
Това и аз го знаех.
— Добре ли си?
— Да. Няколко счупени ребра. Доста е болезнено. Иначе всичко е окей. Трябва да махнеш колата.
Дани говореше бързо, накъсано, дишаше съвсем плитко. Изобщо не беше добре. Не можеше дори да поема достатъчно въздух.
Направи ми впечатление, че са му сложили система. Моментално си припомних видяното в хосписа за болни от СПИН и получих пристъп на паника. Дани го забеляза и се опита да седне, за да ме вижда по-добре. Не успя, извика от болка и се отпусна назад. Едната сестра го натисна във възглавниците.
— Трябва да лежите — предупреди го строго тя и се обърна към мен: — Отиваме на рентген. Ще впръскаме контрастно вещество и е възможно да се забавим. Ще ви се обадим.
Двете сестри продължиха да бутат леглото, а аз задишах тежко.
Дани не пусна ръката ми.
— Всичко е наред — опита се да ме успокои той. — Съвсем нормална катастрофа, нищо повече. Всичко е наред!
Говореше едва-едва, явно не му достигаше въздух, а това съвсем не беше добре. Сестрите издърпаха ръката му и го вкараха в коридор, който беше само за персонала.
— Ще ида да взема колата и ще дойда пак! — извиках подире му.
Стараех се да дишам дълбоко с корема, както правеше Дани, за да се успокои. Винаги беше възможно да стане злополука. Нямах сериозни причини за тревога, или поне така си внушавах.
В коридора се появи Йорг.
— Как е той? — попита още докато тичаше към мен.
Вдигнах рамене.
— Видях го съвсем за малко. Счупени ребра, сътресение от камшичения удар, няма опасност за живота му.
Йорг кимна.
— Добре. Хайде да действаме систематично. Първо ще се обадим на аварийната служба, после ще отидем на мястото на злополуката и там ще решим къде да откарат колата. След това ще отидем у вас да му вземем някои неща. Очевидно ще се наложи да остане в болницата.