Съгласих се и се запътихме към пасата на Йорг. Той се обади на аварийната служба и даде адреса, който му бях дала. Потеглихме натам. Пътувахме по съвсем право шосе без нито един завой. Не се виждаше нито едно дърво, пътят беше чист и сух. Очевидно в злополуката не е била замесена друга кола. Не видяхме нищо, нито следи от спирачки, нито видима маневра за избягване, нито счупени стъкла. Дани просто беше паднал в рова. Колата му лежеше преобърната насред една нива, близо до наклона към шосето. Дори не се е опитал да натисне спирачка.
— Мили боже — промърморих. — Как е могло да се случи?
Йорг паркира в края на пътя, остави колата на аварийни светлини, излезе и опря ръце на хълбоците.
— Не знам, Джесика — отговори той, — но е дяволски странно. Дани шофира добре. Би трябвало поне да се е опитал да остане на шосето.
— Какво искаш да кажеш? — извиках почти истерично. — Нима твърдиш, че го е направил нарочно?
— Не — отговори Йорг и ме изгледа строго. — Не исках да кажа това. Защо да падне нарочно в рова?
— Защото иска да умре — обясних с последни сили.
Йорг решително поклати глава.
— Не — повтори той. — Това не му подхожда. Наистина ли смяташ, че би направил подобно нещо, без предварително да ти каже?
Вярвах ли в това, което казах? Не, не вярвах.
Дани не беше такъв.
— Прав си.
— Човек, който иска да умре, не би избрал точно това място — отсече Йорг. — По-скоро ми се струва, че просто е заспал на волана.
Този път аз поклатих решително глава.
— Никога. Дани е последният човек на света, който просто би заспал!
— Надявам се по-късно самият той да ни каже какво се е случило. Хайде да огледаме колата.
Нерешително последвах Йорг надолу по склона.
— Мили боже! — пошепнах. — Никой не би оцелял след такава катастрофа!
Навярно щеше да е най-добре за него, ако не беше оцелял.
Отвратена от себе си, прогоних тази грозна мисъл. Приближихме се към колата. Покривът беше ужасно смачкан, предното стъкло бе счупено, всички въздушни възглавници бяха отворени. Ауспухът стърчеше като антена под ъгъл към колата. Вратата на шофьора бе изрязана с флекс. Изгубила ума и дума, разтърках очи и лице.
— Нищо не може да се поправи — отбеляза сухо Йорг.
— Нека да я закарат на сервиз, моля те. Може пък да я оправят.
Йорг ме погледна, сякаш съм си изгубила ума.
— Нищо няма да се получи, Джесика.
— Колата ще иде в сервиза — отговорих решително.
Влекачът пристигна. Последвахме го — договорният сервиз се намираше наблизо. Разтовариха колата и я поставиха отново в изправено положение. Гледката беше още по-тъжна. Взирах се безпомощно в автомобила — колко пъти бях повтаряла, че не го харесвам! Спомних си как Дани ме преследваше с БМВ-то след първата ни среща на празника и как ми препречи пътя. Как потегляше на задна. Как ме настани на задната седалка, когато се напих, и ме откара у дома си. Спомних си многото дълги разговори, които бяхме водили в тази кола, под мътносинята светлина, и в очите ми запариха сълзи. Опитах се да отворя другата предна врата — само за да установя, че колата е смачкана до крайност и нищо не работи. Загубата й ми причини душевна болка, не само заради самата мен, а и защото знаех колко привързан беше Дани към своето БМВ. Макар че никога не би го признал — в крайна сметка това беше само материално богатство.
Появи се майсторът от сервиза.
— Мама миа! — провикна се той и плесна с ръце. — Шанс за оцеляване максимум пет процента! Шофьорът измъкнал ли се е жив?
— Да.
— Мама миа — повтори мъжът. — Явно е късметлия. Съдбата е дяволски благосклонна към някои хора.
Гърлото ми гореше, сякаш беше пълно с пламтящи въглища, по бузите ми се стичаха сълзи. Не можех да понеса толкова ирония. Дали да му опиша накратко живота на Дани?
— Пратете колата за старо желязо — казах и се извърнах, за да не ме види, че плача.
Йорг се вмъкна вътре през изрязаната с флекс врата, за да събере нещата на Дани. Накрая направи няколко снимки, но се съмнявах, че Дани някога ще поиска да ги види.
По-късно в полицейския доклад написаха, че колата е излязла от шосето с твърде висока скорост, по оценка на вещите лица между 160 и 180 километра в час, без да спре. Не били установени опити за спиране или заобикаляне. БМВ-то се преобърнало най-малко три пъти и останало да лежи на покрива си. Нямало участници, нито свидетели на произшествието. Дани явно е бил съвсем сам на шосето, което правеше случилото се още по-странно.
Минаващи водачи повикали линейка. Никой не спрял да му окаже първа помощ.
Между злополуката и пристигането на линейката минали почти 45 минути — време, предостатъчно Дани да умре от загуба на кръв, ако е получил сериозни наранявания.