Проклинах безмълвно всички, които са минали оттам, без да спрат, пожелавах им всичко най-лошо. Дани никога не би минал покрай пострадал човек, без да се опита да помогне. Беше му абсолютно безразлично накъде се е запътил или колко бърза. Вече знаех обаче колко нечестен е животът.
Дани бе оцелял по щастлива случайност — можеше да свърши и по друг начин. Бил е с предпазен колан и това навярно му бе спасило живота.
Въпреки тежкото произшествие той се бе отървал със сравнително леки наранявания.
През времето до идването на линейката е бил в пълно съзнание, но не е могъл да се освободи сам. Не се добрал и до телефона — бил го оставил в средната конзола и при преобръщането отлетял някъде из колата. Йорг намери мобилния телефон под задната седалка.
В болницата изследвали кръвта му за алкохол и дрога, но той бил абсолютно чист — както винаги.
С Йорг влязохме в стаята точно когато главният лекар беше при Дани и двамата разговаряха. Дани все още беше на система, вливаха му болкоуспокояващо. Като ни видя, той се усмихна и направи опит да седне, но не успя. Чакаше ни труден период. Счупените ребра се нуждаеха от поне шест седмици почивка, а Дани отказваше да лежи още през първите часове.
Седнах до него на леглото, толкова щастлива да го видя жив, че го притиснах с все сила. Той вдигна отбранително ръце.
— Моля, не ме докосвайте — изхленчи. — Счупените ребра болят адски!
— Как е той? — обърна се Йорг към лекаря. Той го измери със скептичен поглед и явно го сметна за бащата на Дани.
— Засега е стабилен — гласеше отговорът. — Няколко дни ще го задържим тук за наблюдение, за да изключим евентуални усложнения.
Лекарят беше към средата на петдесетте, с бяла коса, започнала да оредява, от този тип хора, дето никога не са настроени за шеги.
— Следобед ще дойда пак да ви видя — каза той на Дани и се обърна да си върви.
— Докторе?
Йорг тръгна след него.
— Да?
Видях как Дани хвърли към Йорг унищожителен поглед.
— Каза ли ви, че е ХИВ-позитивен?
Лекарят се стъписа.
— Не, но скоро щяхме да го открием. Сигурно е написано в картона му.
Усмихна се любезно, но останах с впечатлението, че се чувства заловен на местопрестъплението. Явно не му харесваше близките да се месят в работата му.
— Мислех само… — подхвана Йорг. — Бих помолил да му направите пълни изследвания. На кръвта и така нататък. Може пък да има връзка.
Лекарят кимна.
— Не се притеснявайте — отвърна той мрачно, — и без това смятахме да му вземем кръв. Веднага ще поискам пълна кръвта картина. Не се бойте, нищо няма да ни се изплъзне.
Усмихна се и излезе от стаята.
Дани зяпаше Йорг с отворена уста. Махна към вратата, откъдето бе излязъл лекарят, и попита възмутено:
— Какво беше това?
Йорг явно не страдаше от угризения на съвестта.
— Ти си длъжен да им казваш такива неща!
— Нали чу, лекарят каза, че и без това са щели да го открият!
— Тогава няма защо да се засягаш.
Йорг явно нямаше намерение да позволи на Дани да го сплаши.
— Какво изобщо се случи тази сутрин? — намесих се аз.
Това беше най-важният въпрос.
— Можело да има връзка между ХИВ и автомобилна злополука — изпухтя презрително Дани. — Ама че глупост!
Очевидно нямаше намерение да отговори на въпроса ми.
Не беше в характера на Дани да отхвърля мислите на други хора като пълна глупост. Ала след смъртта на Кристина той вършеше и говореше много неща, за чието съществуване у него никога не бях предполагала.
— Какво стана тази сутрин? — повтори въпроса ми Йорг.
— На шосето внезапно изскочи сърна.
— Сърна ли? — погледнах го въпросително.
— Да. Онези кафяви животинки, дето живеят в гората. Мъжките имат рога, а бебетата им са много сладки. Имат бели точки по гърба и…
— Знаем какво е сърна, Дани — прекъсна го Йорг.
— О, значи всичко е наред.
Дани опита да се обърне настрана, но установи, че не става.
— Значи злополуката е станала заради сърна? — настоя Йорг.
— Да. Сърната изведнъж застана насред шосето.
— Защо не удари спирачки?
— Направих го, разбира се. Оказа се недостатъчно. — Дани вдигна рамене и ме погледна извинително. — Сърната е добре, Дъки, не се притеснявай!
— Дани — проговори предупредително Йорг. — Ние бяхме там. Няма следи от спирачки.
— Така ли? О! Значи съм се опитал да я избягна. Възможно е.