Дани никога не е бил добър лъжец.
— Карал си със сто и осемдесет километра в час. Не си спрял и си се преобърнал в нивата. И всичко това заради една сърна?
Йорк вдигна скептично вежди.
— Защо не? Аз обичам сърните.
Дани отдавна щеше да е скръстил ръце пред гърдите, ако иглата в лакътя не му пречеше.
Гледахме го очаквателно и внезапно той избухна:
— Дявол го взел, значи не е била сърна. Не може ли и аз да катастрофирам, без да го превръщате в драма? — Опита да поеме дълбоко дъх, за да продължи да ругае, но изкриви лице от болка и добави по-тихо: — Щом нищо в моя гаден и проклет живот не върви нормално, тогава ми позволете поне да направя катастрофа, както се случва с хиляди други на моята възраст.
Дани се отпусна във възглавниците и отчаяно се опита да диша нормално. Каквото и да криеше от нас, сега не беше моментът да го разпитваме. Йорг също го разбра и смени темата.
— Направих няколко снимки. Колата се оказа неспасяема.
— Знам — отговори Дани, — нали я видях. — Забеляза мрачните ни лица и добави: — Ей, хора, та това е само кола. Имам си застраховка. Застрахователите ще платят. Няма причина да се цупите.
— Харесвах колата — признах тъжно. — Знам, че и ти я харесваше.
— Щом изляза оттук, ще купим нова — опита се да ме утеши Дани.
— Първо да видим какво ще излезе от кръвните изследвания — настави Йорг.
Последната кръвна картина беше отпреди пет месеца и бе крайно време да се направи нова. След смъртта на Кристина Дани не бе събрал сили да отиде. Понеже последната беше повече от добра, не виждах причини да бързаме или да се тревожим.
— Не се налагаше да го казваш специално — отвърна поучително той. — И без това щях да се изследвам скоро.
Дани беше необичайно раздразнителен, но навярно го мъчеха силни болки.
— Най-добре да поспиш — посъветва го Йорг. — Твоята Дъки и аз ще отидем да хапнем и ще се върнем за визитацията.
Лекарят ни остави да чакаме до вечерта. Провери жизнените показатели и кръвното налягане на Дани и видимо остана доволен от резултата. Още на обед медицинска сестра му бе взела няколко епруветки кръв, но резултатите не бяха готови.
На рентгеновите снимки видяхме три последователни ребра с гладко счупване. Четвъртото беше силно пукнато.
— Не би трябвало да има усложнения при зарастването — каза ни лекарят. — За щастие фрактурата е чиста. Най-важното е да се щади. Шест седмици никакъв спорт, после да започне постепенно и след десет седмици всичко ще е свършило.
Дани го изгледа ужасено. Лекарят не му обърна внимание.
— Важно е също винаги да дишате с болката, никога срещу нея. Не я избягвайте, а вдишвайте дълбоко дори да ви боли. Дробовете трябва да се пълнят с достатъчно въздух, иначе може да се стигне до белодробно възпаление, а ние искаме да го избегнем. Утре сестрата ще ви покаже дихателни упражнения.
Дани затвори очи. Все още се опитваше да смели следващите шест седмици без спортуване.
— Може ли да се направи нещо за ускоряване на заздравяването? — попитах.
— Най-добре е нощем да спи легнал върху счупените ребра.
Дани присви очи и измери лекаря с недоверчив поглед.
— И как, моля, ще стане това на практика?
— Много е болезнено, но притиска счупеното място и ускорява излекуването. Опитвайте отново и отново.
— Бедният Анджело — промърмори Дани. — Още един въпрос. Възнамеряваме след пет седмици да заминем за САЩ…
— Имате ли застраховка за отмяна на полета?
— Още не сме резервирали — отговори мрачно Дани.
— Тогава отложете резервацията с четири седмици. Не е добре да рискувате.
Лекарят затвори папката си.
Дани ме погледна въпросително и изведнъж ми се стори безкрайно уморен и почти примирен.
— Четири седмици не са от значение. Ще тръгнем по-късно. Няма страшно.
— Окей — съгласи се той.
Още тогава заподозрях, че нещо не е наред. Дани знаеше повече, отколкото признаваше. Иначе никога нямаше да се съгласи с такава готовност да отложим отпуската си. Това беше абсолютно нетипично за него. Наумеше ли си нещо, съумяваше да наложи волята си. Никога не би спрял заради някакви си счупени кости.
Счупените ребра са най-болезнените фрактури, опита се да ме успокои вътрешният глас. Сега има други неща в главата си, не му е до отпуска.
След два дни, когато влязох в стаята, Дани вече седеше изправен в леглото. Предишния ден бяха изписали другия болен — за голямо облекчение на Дани. Той мразеше чужди хора да спят наблизо. А фактът, че друг мъж лежи само на метри от него, докато той е прикован към леглото и неспособен да се движи, правеше положението непоносимо.