— Докато получа твоята кола, тя ще е остаряла и няма да я искам.
Дани поклати глава, прокара пръсти през косата си, после замислено скръсти ръце пред гърдите.
— Какво да правя с теб?
Тогава разбрах.
— Ти криеш нещо от мен. Знаеш повече, отколкото признаваш.
През цялото време не ми беше казал нищо, за да ме предпази. Щеше да сподели с мен какво се е случило едва когато се убедеше, че имам сили да понеса истината. Или когато повече не можеше да се отлага.
— Отивам да купя кола. Идваш ли с мен?
Извади от чекмеджето чековата си книжка.
— Нова кола ли ще купиш?
— Да. Не понасям други хора да са използвали моите неща.
— Ти си напълно откачен!
— О, така ли? И защо? Защото ти самата признаваш, че за мен вече не си струва?
Гласът му прозвуча обвинително и хапливо.
— Не съм казала това.
— Но си го помисли!
— Не е вярно!
— А какво си помисли тогава? Че само ще си похарча парите, понеже ще обърна и следващата кола в някой ров или ще я забия в някое дърво? Не съм глупак! И този път ще й направя пълна застраховка.
— Намирам го неразумно, защото бяхме решили следващата година да си купим къща, а сега ти ще дадеш куп пари за нова кола.
Дани изпухтя.
— Мога да купя и двете. Ще платим за къщата по-малко и ще я изплащам по-дълго. — Млъкна за миг, после добави горчиво: — О, забравих: не разполагам с време да изплатя къщата. Защото съм смъртноболен, ако не знаеш.
Защо се карахме? Преди никога не се карахме, нито веднъж.
— Просто си мислех да купим нещо заедно — опитах се да внеса успокоение. — Смятах, че и ти го искаш.
— Никой никога не се е съобразявал какво искам аз — отговори гневно той.
— Аз винаги съм се съобразявала с теб, Дани! Не обвинявай мен за живота си.
— Какво ще правиш сама в къща? Нима искаш да завършиш живота си като вдовица? По-добре да я купиш с човек, с когото ще живееш в нея.
— Знаеш ли какво? — изкрещях, за да му попреча да забележи, че съм готова да заплача. — Върви и си купи най-после проклетата кола!
— Точно това ще направя — отговори Дани спокойно и категорично, без да повиши тон. Никога не ми крещеше.
Без да каже дума повече, той мина покрай мен и откачи ключовете от куката. Обърна се и ме удостои с гневен поглед.
— Щом умра, колата ще стане твоя. Тогава ще се ядосваш, че не си дошла да си я избереш.
Излезе и тресна вратата. Засегната, въздъхнах дълбоко, изтичах до прозореца на дневната и извиках подире му:
— Дани, не ходи пеша, вземи моята кола!
— Не, благодаря. Обичам разходките.
Гневно затръшнах прозореца. И най-упоритото муле проявяваше повече готовност за сътрудничество от него. На всичкото отгоре му предстоеше дълъг път. С тези счупени ребра… Седнах на пода и въздъхнах примирено. Вече съжалявах, че не съм отишла с него.
Дани отсъства целия ден. В ранната вечер на улицата се появи черно БМВ с червени номера. Следващият модел след старата му кола. По-нисък и, естествено, с външни фарове за мъгла. Дани паркира в края на улицата. Паркира само с три движения, както аз никога не успявах. Излязох навън с въздишка, опрях ръце на хълбоците и зачаках на алеята.
Той слезе от колата широко усмихнат и в най-добро настроение.
— Е, какво ще кажеш?
— Прекрасна е — отговорих саркастично.
Той ми обясни някои технически подробности, но аз го слушах само с половин ухо.
— Намирам я страхотна — завърши с обясненията.
— Добре, значи ще се разкарваш насам-натам с кола, която струва тристайно жилище. Много разумно, Дани, наистина много разумно!
Потупах го одобрително по рамото, за да подчертая думите си.
Еуфорията му отлетя изведнъж.
— Права си — призна той. — Постъпих глупаво.
— Наистина. Но прозрението идва късно, нали знаеш?
Дани ме погледна тъжно.
— Вместо да си купя кола, трябваше просто да ти дам парите. С тях щеше да платиш първоначалната вноска за къщата, която ще купиш с партньора си.
Направих физиономия.
— Защо не ми го каза, преди да изляза? — попита ме обвинително той.
— Какъв нов партньор? Кой казва, че ще пожелая да бъда отново с някого? Престани да планираш бъдещето ми, без да ме питаш!
Не исках да чувам такива думи. В моите мисли нямаше живот без него.
— Планирам твоето бъдеще, защото аз самият нямам бъдеще. — Дани се замисли за миг, после ми разясни плана си: — Ще сложа договора за покупка и всички документи в жабката. Този път по изключение ще внимавам за автомобила. Ще го пазя, за да е като нов, а след смъртта ми ти ще го продадеш. Ще изгубиш няколко хиляди евро, но те са без значение. В сметката ми има повече от достатъчно. Всичко е за теб. Купи си къща с тези пари, живей в нея със семейството си. Да, планът е добър. Какво мислиш, Дъки?