Дани се обърна бавно по корем и изпълзя от тепиха на четири крака. Едва щом излезе, успя да се изправи. Облече се, отиде при Доган и му подаде ръка.
— Благодаря ти за всичко — промълви Дани. — Кажи на учениците ми, че съжалявам. Вече не мога.
— Дан, какво ти е?
Доган беше объркан и смутен, но Дани си тръгна без повече обяснения. За последен път бяхме в тренировъчния център.
Промърморих нещо в смисъл, че ще му се обадим, и забързах след Дани. Той стоеше навън до колата и ме чакаше. С дясната ръка притискаше болезнените ребра, дъхът му излизаше на тласъци, чуваше се свирещ звук. С лявата ръка се държеше за вратата на автомобила.
— Не мога да шофирам — каза ми тихо. Настани се на седалката и едва потисна поредния вик от болка.
— Много ли те боли? — попитах, докато бойният кораб напускаше паркинга и потегляше към дома.
— Не, изобщо не ме боли. — Дани се усмихна принудено. — Никога не съм се чувствал по-добре.
Притисна чело върху стъклото и мълчаливо се загледа навън. Едва бях спряла колата, когато той слезе и се запъти към къщата. Заключих и тръгнах бавно след него. От днес нататък вече не се налагаше да тичам. Кошмарът ни бе настигнал. Моментът бе настъпил. Дошъл беше денят, от който винаги се бях страхувала. От днес нататък щеше да върви само надолу. Носехме се към пропастта. Неудържимо.
Както очаквах, намерих Дани в спалнята. Лежеше в леглото и плачеше във възглавницата си. Бутнах притворената врата, седнах при него и го помилвах по гърба.
— Толкова съжалявам, Дани. Явно все още е твърде рано. Какво очакваше да се случи там? Имаш две счупени ребра!
— Моля те да ме оставиш за малко сам. Ще се опитам да се справя някак си.
Дани се зави презглава и продължи да плаче.
Надигнах се с въздишка и повиках Лайка, за да излезем на разходка. Колко пъти бях въздишала така през последните седмици? Дали някога щях да престана?
Върнах се само след няколко минути, но БМВ-то вече го нямаше. На кухненската маса намерих бележка:
Ще се върна преди полунощ.
Не се притеснявай, I`m fine.
В последно време често се случваше да ми говори или да пише на английски. Знак, че е силно разконцентриран.
Дълго гледах през прозореца, първо градината, после към хоризонта, и чаках. Легнах си късно, но от Дани все още нямаше и следа. Чух колата му почти в полунощ.
— Къде беше? — попитах го, когато влезе в спалнята с плик в ръка. Още преди да съм изрекла въпроса докрай, знаех отговора.
— Божичко, Дани, не! Не прави това. Моля те, недей!
В гърдите ми се надигна гняв като лава във вулкан.
— Щом трябва да умра, поне да е безболезнено.
Дани седна на пода и изпразни съдържанието на плика.
Гневът ми отлетя също така бързо, както бе дошъл, и отстъпи място на силна тревога.
— Тази гадост наистина ще те убие. Надявам се да го осъзнаваш — пошепнах и посочих пакетчето с бял прах.
— Всъщност хероинът изобщо не е вреден — обясни ми той. — Вредата идва от онези неща, дето ги слагат в прахчето.
— Има ги и в твоето пакетче.
— В това тук, да — потвърди той. — Обаче си поръчах висококачествен хероин. Той не разрушава организма. Следващата седмица ще ида да го взема. Ще ми стигне, докато умра.
— Господи, Дани! — извиках. — Какво става с нас? Нима искаш сега да те похваля, че можеш да си позволиш по-добра дрога от останалия свят?
— Нищо няма да правиш. Решението е само мое.
Дани донесе лъжичка за кафе, накапа вътре малко лимонова киселина и добави белия прах. После поднесе към лъжичката запалка.
— Остави това, Дани! — изкрещях.
— Няма да те моля за разрешение. Не можеш да ме спреш.
Дани отвори еднократна спринцовка и игла и приготви инжекцията.
Внезапно ме обзе паника.
— Знаеш ли изобщо как да го направиш? Опасно е!
— А ти знаеш ли — подхвана той, докато изтегляше втечнения хероин в спринцовката, — че най-голямата опасност при боцкането е възможната зараза с ХИВ? Смешно, нали?
— Направо да умреш от смях. Знаеш ли как се прави? — повторих въпроса си.
— Не е чак толкова трудно. Даже полумъртви наркомани се справят.
— Не бива да си инжектираш хероин. Може да умреш. Първо се пуши.
Поне така си мислех. Бях го чула в един телевизионен сериал.
— Със сигурност няма да пропуша. Отвратително е. Дозата е ниска и нищо няма да ми се случи. Освен това няма да го инжектирам в кръвта, а под кожата. Тогава действието е по-слабо.
— Напълно си превъртял.
— Това ми е ясно, но лудите умират по-лесно.