Дани притисна дясната ръка над лакътя с палец и показалец, за да се образува гънка. Заби иглата и без колебание изпразни цялата спринцовка.
Почакахме няколко минути. Нищо не се случи.
— Как се чувстваш? — попитах.
Той вдигна рамене. Движенията му бяха забавени.
— Силно упоен. Светът наоколо изглежда нереален — описа ми състоянието си. — Освен това ми е лошо.
— Пада ти се — сопнах му се.
Той не ме чу. Отпусна се настрана и легна на пода, свит на кълбо. В същата поза като Лайка, легнала в кошчето си в другия край на стаята. Двамата заспаха — повърхностен, неспокоен сън, — но все пак заспаха. И аз исках да спя. Да се потопя в друг свят, да забравя всичко. Внезапно си пожелах Дани да ми беше дал част от наркотика. Ако поне малко ми помогнеше да забравя, както твърдеше той, щях да го приема.
Вече се зазоряваше, когато грабнах завивката и легнах до него на пода. В къщата беше топло, но той беше леденостуден. Притиснах се към него и завих и двама ни. За пръв и единствен път той не се събуди, когато легнах до него.
Лайка също стана от мястото си и се сви на кълбо от другата страна на Дани. Притисна се плътно до него, сякаш искаше да ми помогне да го стопля. Наблюдавах ги, вслушвах се в дишането им и нетърпеливо чаках спасителния сън. Отново и отново задрямвах, но много скоро се стрясках, защото не смеех да оставя Дани без надзор. Твърде силен беше страхът ми, че и той като Кристина би могъл да получи отравяне.
Той се събуди едва по обед. Откакто го познавах, не беше спал толкова дълго, и то непробудно.
— Как си? — попитах го веднага.
В продължение на минути Дани ме гледаше, без да разбира. Най-сетне събра сили да седне и объркано поклати глава.
— Чувствам се, сякаш ме е тъпкало цяло стадо биволи. Какво се случи през нощта?
— Инжектира се с онази мръсотия! — обясних обвинително.
— Да, това го помня. Но после? Какво стана после? Нищо не си спомням.
— Заспа. Нищо повече.
— И съм спал досега? Безумие. Приспивателното е нищо срещу хероина.
Дани все още изглеждаше силно замаян. Твърде нетипично, че се нуждаеше от толкова време, докато се събуди напълно.
— Не го прави повече, Дани, моля те — пошепнах. — Моля те. Много ме беше страх да не ти се случи нещо.
— От години не съм спал толкова добре — отговори той, явно избягвайки прекия отговор, изправи се и се олюля. — Отивам в банята. Гади ми се. Май се налага внимателно да обмисля положението.
Някой ме раздруса по рамото. Отказах да се събудя. Бях спала спокойно и дълбоко и сънувах нещо хубаво. За съжаление забравих какво беше. Копнеех да се върна в съня си. В последно време рядко спях спокойно, камо ли да сънувам нещо хубаво. Ала друсането не престана.
— Дъки, събуди се, Дъки!
— Хм? Колко е часът?
— Един и половина.
— На обед? — попитах ужасено.
— През нощта.
— По дяволите, остави ме да спя — изхленчих и зарових глава във възглавницата.
— Нощта е прекрасна — пошепна той. — Има ярки звезди и е топло. Можем да седим навън по пуловери.
— Затова ли искаш да стана?
— Да.
— Господи, Дани… Ти си откачен.
— Знам — отговори тихо той. — Никога не съм твърдял противното. Ще станеш ли най-после?
Надигнах се сънено, навлякох един негов пуловер и пъхнах крака в маратонките. Недоволно го последвах в градината. Знаех си, че няма да ме остави на мира. Лайка подскачаше зарадвано след нас.
Дани бе опънал одеяло на тревата. Легна върху него, скръсти ръце зад главата и се загледа в звездите.
Колко ли често го правеше?
Нощта наистина беше необикновена за средата на октомври. Положих глава върху корема му и двамата гледахме мълчаливо нощното небе. Той бе потънал в мисли, а аз се мъчех да не заспя.
— Трябва да ти кажа нещо… — подхвана.
Седнах, той също се надигна и ме привлече между коленете си. Прегърна ме и опря брадичка върху рамото ми.
— Какво има?
Стомахът ми се сгърчи болезнено. Неволно придърпах голите си крака.
— Катастрофата не стана просто така — призна шепнешком Дани.
Дълбоко в себе си го знаех отдавна.
— Какво се случи в действителност?
Дани пое дълбоко дъх.
— Изгубих контрол над себе си. Стана внезапно.
— Какво? Господи! Как така?
Точно от това се бях опасявала.
— Усетих как нещо в главата ми се скъса като тетива на лък. В продължение на минути останах напълно парализиран. Виждах всичко… проследих как излязох от шосето и се преобърнах… Не бях в състояние да реагирам. Цялото ми тяло беше сковано.