По-късно се появи главният лекар. Поздрави, прелисти документите и поклати глава.
— Зависим от хероин — отбеляза сухо. — Няма нищо чудно.
Пламнах от гняв и отворих уста да кажа нещо, но Дани ми хвърли предупредителен поглед и си замълчах. Не знам дали версията на лекаря му е била по-приятна от истината, или е смятал, че никой няма да повярва в историята му. Уважих желанието му, обвих се в мълчание и изхапах устните си до кръв, за да отреагирам гнева си.
— В случай, че се появят признаци на абстиненция, уведомете ни навреме, за да ви сложим на метадон.
— Не вярвам да се наложи — отговори учтиво Дани. — аз не съм зависим. Взех наркотика само няколко пъти.
— Естествено! — Лекарят му говореше като на малоумен. — Всички наркомани твърдят същото. Тъкмо там е проблемът на пристрастяването.
Дани въздъхна примирено.
— Ако се нуждая от нещо, ще ви съобщя.
Не ми хареса, че приемаше с такава готовност всичко, което му натрапваха. Къде бе останал инатът му?
— Утре ще направим рентген на ребрата, после ще отидете на компютърна томография, а следващия петък имаме час за магнитно-резонансна томография.
— Благодаря — отговори Дани.
Преди да излезе от стаята, лекарят от чиста учтивост ни пожела хубава вечер.
— Ще се справиш — казах на Дани и седнах до него на леглото.
Той си гризеше ноктите и ме гледаше, сякаш търсеше помощ.
— Какво се случи? — попита ме. — През цялото време стойностите ми бяха супер, всичко беше наред и внезапно тръгна главоломно надолу. Защо, защо?
Тина!
— Навярно само така ни се е струвало. Ако се беше стигнало дотам чак след осем години, пак щяхме да твърдим, че е станало твърде бързо.
— Заради Тина е — обясни Дани. Знаеше го, естествено. — Загубата на Тина ме извади от релсите и болестта намери поле за атака. Тялото ми беше изцяло заето с тъгата и не бе в състояние да опази защитния си вал.
Кимнах със стиснати устни. Повечето болести започват, когато човек е психически нестабилен. Дори безобидни настинки се получават по-често след преживян силен стрес. Когато човек се радва на душевно равновесие и е доволен от живота си, шансовете да остане трайно здрав са много по-високи.
Дани посегна към ръката ми и ме привлече към себе си.
— Толкова съжалявам — пошепна той. — Не го направих нарочно. Много исках да остана по-дълго с теб.
— Как си? — попитах го в сряда на влизане в болничната му стая.
Дани седеше в леглото, бе вдигнал горната част и гледаше през прозореца.
— Прекрасно. Денят започва съвсем различно, когато първата ти работа сутрин е да повръщаш. Повръщането е много по-ефективно от спортуването.
— Имай търпение, Дани — опитах се да го успокоя. — Щом привикнеш към AZT, ще спреш да повръщаш.
Седнах до него и понечих да го целуна, но той се извърна. Откакто бяхме заедно, никога не беше постъпвал така.
— Ребрата ми още не са зараснали. На едното има дълбока пукнатина. Лекарите смятат, че ще си останат така. В момента организмът ми е твърде зает с терапията и не се занимава с нещо толкова маловажно като счупени ребра. — Дани вдигна рамене. — Е, все едно. Кой се нуждае от здрави кости?
— Престани, Дани — изрекох предупредително.
— О, а кръвната картина, естествено, се е влошила. Броят на Т-лимфоцитите е спаднал до двеста. Знаеш ли какво означава това?
Поклатих глава. Бях готова да избягам от стаята с писъци. Вместо това се опитах да преглътна буцата, която внезапно се бе образувала в гърлото ми. Напразно. Беше твърде голяма.
— Това означава, че вече официално говорят за СПИН. Пълната картина на болестта е почти достигната. Много скоро ще започне четвъртата фаза. Не е ли страхотно? — Дани размаха свободната си от катетър ръка. — Болен от СПИН на двайсет и две! Получи се! Животът е прекрасен, нали?
— Престани, Дани — повторих с мъка.
— С какво да престана? — попита ме той и вдигна ръце.
— Просто престани. Не бъди толкова циничен.
Искаше ми се да му се разкрещя, но нямах сили.
— Още не си чула най-доброто!
— Какво още има?
Напразно се опитах да се стегна и да преглътна буцата в гърлото. Никога нямаше да се отърва от нея. След години ходих при различни лекари, изследваха ми щитовидната жлеза, сливиците и шийните прешлени — само за да установят, че причината е психическа.
Настроението му внезапно се смени. Гневът отлетя, цинизмът изчезна и той се затвори в себе си. Скри лице в ръцете си. Моментално си пожелах да видя отново циничния Дани.