Едва преминаха през този ад, когато дойде следващият удар. Още по-силен от предишния. Йорг знаеше, че Дани все още не е преработил това безумие, че няма да се справи с него чак до края на живота си. Никой не би могъл. Беше прекалено жестоко, прекалено непоносимо и окончателно.
Въпреки това Дани взе матурата си много добре. Ала се отказа от мечтата си да следва спортни науки. Приемаше съдбата си като неизбежност и беше убеден, че е безсмислено да следва. Йорг изпитваше искрена болка. За него момчето беше станало като син. Обичаше го и ако бе станало нужда, щеше да го осинови веднага и без колебание.
Дани запази оптимизма си. Намери сили да осъществи желанието си да стане персонален треньор и без да следва. Започна обучение във фитнес център. Момчето постигна много в своята област и започна да тренира младежи — тогава Йорг разбра, че наистина не е било нужно да завърши висше образование.
Затвори папката и я закрепи с ластик. Долу подготовката за рождения ден вече вървеше с пълна сила. Тази година Дани празнуваше в детския дом. Тук бяха приятелите му, тук се чувстваше у дома. Кристина, Рики и Симон щяха да дойдат много скоро. Не допуснаха да им забранят и повикаха няколко стриптизьорки. Дамите щяха да се появят едва късно вечерта, когато децата от дома бяха в леглата. Подаръкът на Йорг за Дани вече бе поставен при другите, грижливо опакован. Бе поканил и майката на Дани, ала не очакваше тя да дойде. През всичките тези години не бе дошла нито веднъж.
Почука се кратко. Влезе Дани.
— Здрасти — поздрави той. — Ще слезеш ли с мен при другите?
Йорг стана и го прегърна.
— Честит рожден ден, малкия!
Приятелски потупа питомеца си по рамото и го огледа. Познаваше Дани отвън и отвътре и моментално разбра, че е тъжен.
— Какво има? — попита Йорг.
Дани вдигна рамене и не отговори.
— Седни — заповяда Йорг и се отпусна отново на стола зад бюрото. Дани се подчини. — Разказвай — подкани го Йорг.
Дани нервно загриза показалеца си.
— Запознах се с едно момиче.
— Но това е прекрасно.
Дани го погледна обвинително. Даже след толкова години понякога се случваше Йорг да потрепери под силата на погледа му.
— Не е прекрасно и ти го знаеш.
За момент Йорг бе раздвоен. Силно желаеше момчето да има добра връзка, ала непоносимите страдания бяха оставили трайни белези в сърцето му. Дани срещна първата си любов на шестнайсет, малко след като баща му влезе в затвора. Крехко тъмнокосо момиче, толкова плахо и неопитно, та Дани имаше чувството, че той може да води връзката. Въпреки това останаха заедно само няколко месеца. Момичето така и не успя да преодолее затвореността и отблъскващото поведение на Дани. Освен това до края не разбра защо той имаше право да я докосва, а тя него — не. В крайна сметка го остави. След тази връзка дойде злокобното обаждане на бащата и Дани окончателно се отвърна от жените. Две-три години по-късно опита отново. Този път избра съвършено различен тип жена: със самочувствие и силен характер, ала проблемите си останаха същите. С третата се отказа напълно от чувствата и се получи горе-долу добра връзка. Докато съвестта не го принуди да каже истината на партньорката си. След разкритието тя изчезна завинаги.
Йорг от сърце желаеше питомецът му да си намери истинска приятелка. Какво да го посъветва обаче? Да запази тайната за себе си? Нима дългът му на възпитател не изискваше да му внушава честност и почтеност спрямо другите хора?
Изведнъж лицето на Йорг просветна. Сети се, че вече не е настойник на Дани. Имаше право да му даде чисто приятелски съвет.
— Прекрасно е, Дани. Само този път не бива да допуснеш грешката да й кажеш.
Дани го зяпна изумено.
— Не говориш сериозно, нали?
— Напротив. Говоря напълно сериозно. Никой не може да те задължи. Време е да помислиш и за себе си. Ти не си идиот. Знаеш кога трябва да внимаваш. Докато не я излагаш на опасност, е напълно законно да запазиш тайната си.
— Не знам. — Настроението на Дани се помрачи и той отново загриза пръста си. — Не се чувствам добре.
Йорг пое дълбоко дъх.