Приятелят ми, когото толкова харесахте, има СПИН и е в болницата. Навярно ще умре, както в началото на годината умря наркозависимата му приятелка. А, да, междувременно и той започна да взема наркотици. Инжектира си хероин, но вирусът не е от това. Баща му го е заразил, той не е виновен.
Звучеше повече от невероятно. След смъртта на Кристина не бях водила Дани у нас. Родителите ми предполагаха, че двамата постоянно се караме, разделяме се и отново се събираме и че само поради това се държа толкова странно. Оставих ги да вярват в своите предположения. По-добре това, отколкото истината.
В четвъртък вечер, напук на всички очаквания, Марина дойде да види Дани. Рики също беше там и двамата излязохме, за да ги оставим сами. Тя разказваше непрекъснато за Лиъм, но нали все пак бе дошла.
С Йорг и Рики чакахме заедно в стаята на Дани. Томографията продължи цяла вечност. Специално бяха повикали радиолог от щутгартската болница да разчете рентгеновите снимки. Това ни разтревожи силно.
— Защо продължава толкова време? — попитах за пети път и пак си загризах ноктите.
— Откъде да знам — отвърна нервно Йорг.
Не беше седнал нито за минута. Повече от час ходеше напред-назад из стаята и ме докарваше до лудост. Рики непрекъснато излизаше и пушеше цигара след цигара, макар че обикновено го правеше само в дискотеката. След цяла вечност сестра Регина вкара леглото на Дани в стаята. Стисна бързо ръката му и го помилва по рамото.
— Лекарите ей сега ще дойдат и ще обсъдят всичко с вас — съобщи дружелюбно тя.
— Благодаря — промърмори Дани.
— Как беше? — попитах с треперещ глас.
— Зашеметяващо изживяване. Клаустрофобията е нещо много по-добро. Дадоха ми шанс да разбера как след време ще се чувствам в ковчега.
Не може ли просто да престанеш?
Пристигнаха петима лекари. Самата им поява ни паникьоса. Четирима мъже и една жена. С изключение на един, носеха сини престилки, което означава, че бяха главни лекари. Застанаха около леглото на Дани, всеки носеше папка с документи и снимки. Дани беше силно напрегнат. Седна в леглото с изправен гръб. Стараеше се да запази спокойствие. Надявах се да не откачи.
— Вече имаме резултатите, господин Тейлър — започна един от лекарите.
— Да?
Гласът му трепереше, улових го в тази единствена дума.
Лекарят премести поглед към мен, после към Рики и Йорг.
— Съгласен ли сте да говоря в тяхно присъствие?
— Да. Иначе нямаше да са тук — отвърна Дани.
— И така… — лекарят се покашля, — за щастие получихме подкрепа от нашия щутгартски колега. Не беше лесно да разтълкуваме снимките. Разграничаването на обусловена от ХИВ левкоенцефалопатия е трудно, но ние сме в голяма степен сигурни, че става дума за прогресираща мултифокална левкоенцефалопатия[22]. Тя е предизвикана от вашето основно заболяване. Болестта се проявява рядко, само при хора с увредена имунна система, които имат ХИВ или множествена склероза.
Лекарят измери Дани с настойчив поглед. Дани безмълвно притисна ръце към тялото си.
— Странното е, че вашите Т-лимфоцити все още показват много добра стойност. Обикновено ПМЛ възниква само когато имунната система е силно отслабена. При вас случаят не е такъв, затова и нямате обусловени от ХИВ симптоми. По тази причина не би трябвало да се очаква и ПМЛ, но само защото нещо е твърде необичайно, това не значи, че е изключено. В медицината всичко е възможно — заключи лекарят.
— Добре — отговори Дани. — Какво означава това за мен?
Външно изглеждаше овладян, но седеше скован и бе забил нокти в голото си рамо. Черната тениска подчертаваше колко е пребледнял.
— Пълната загуба на контрол, каквато сте преживели през август, няма да се повтори. Въпреки това настоятелно ви препоръчваме повече да не шофирате. Скоро ще се появят други симптоми. Ще идват бавно и постепенно.
— Какви симптоми?
— Има различни варианти — започна да обяснява друг лекар. — Един страда от говорни дефицити, загуба на паметта и ослепяване. При друг е засегната периферната нервна система. Появяват се частична парализа, треперене, отказ на моториката, мускулни спазми. Възможно е да има пристъпи на паника и промяна в характера. При вас, господин Тейлър, изхождаме от предположението за засегната нервна система. Заради пълната загуба на памет през август. Това обаче е само предположение.
Дани вдигна рамене.
— Чума или холера, какво значение има? Вземай, каквото ти дадат.
— Може ли да се оперира? — попитах.
Лекарят ме погледна съжалително.
22
Прогресиращата мултифокална или многоогнищна левкоенцефалопатия (ПМЛ) е рядко вирусно заболяване, което се характеризира с прогресивно увреждане и възпаление на бялото мозъчно вещество. Среща се почти изключително при хора с тежка имунна недостатъчност, най-често с ХИВ-инфекция или СПИН. — Бел. прев.