— Говорим за инфекция. Не може да се оперира. Би могло да се направи опит за леко избутване назад на малка част от увредената тъкан, но това е свързано с голям риск. Възможно е пациентът изобщо да не се събуди или да изпадне в кома. Във всеки случай намесата ще предизвика непоправими мозъчни увреждания.
— Какво се случва, ако не се оперира? — поиска да узнае Йорг.
— Двата варианта протичат различно, но по правило завършват еднакво. В крайния стадий се стига до деменция, халюцинации, епилептични пристъпи или пълна парализа. Най-често пациентът изпада в кома или лекарите го поставят в будна кома, от която не се събужда. Някои умират от инсулт, парализа на дишането или мозъчен кръвоизлив.
Скочи от прозореца, Джесика! Ти си на петия етаж и имаш всички шансове да умреш мигновено!
— Как ще го лекувате?
Като през мъгла забелязах, че гласът на Йорг също е станал неравен. Някой посегна към ръката ми. Рики.
Един от лекарите, който досега бе мълчал, взе думата.
— Наличните медицински знания не ни дават много възможности. Надяваме се терапията ВААРТ да даде някакъв ефект и Т-лимфоцитите да останат стабилни. Само това може да забави протичането на болестта.
— Колко ми остава? — попита Дани.
Лекарят пренебрегна въпроса му и продължи да говори на Йорг.
— Допълнително ще приложим медикаментите рисперидон и камптотецин[23]. За съжаление лечението предизвиква тежки странични действия и се осъществява само в болница. Тези медикаменти биха могли да помогнат в съчетание с вече давания на пациента AZT и с цидофовир[24].
— Биха могли? — Йорг доби вид, сякаш ей сега ще сграбчи доктора за яката. — Биха могли да помогнат?
— Никой не знае със сигурност. Няма достоверни проучвания, нито трайни успехи. Бихме могли да опитаме и с медикамента топотекан[25], той обаче не е достатъчно добре проучен и се оспорва. Смята се, че се е стигало до смъртни случаи.
— Колко ми остава? — попита нетърпеливо Дани. Непрекъснато прокарваше пръсти през косата си.
— Господин Тейлър, ще позволите ли да ви представя доктор Орнбергер? Той е нашият психолог и ще ви придружава по пътя ви по-нататък.
Дани изпухтя гневно.
— Господи! Не се нуждая от психиатър. Имам нужда от чудо!
— Помислете — посъветва го лекарят. — Той е на ваше разположение за разговори. По всяко време.
— Колко време ми остава? — попита за трети път Дани. Търпението му скоро щеше да свърши.
— Три до петнайсет месеца.
Тишина…
— Ами ако лечението подейства? — Гласът на Йорг дойде сякаш от друг свят.
Три месеца… Скачай, Джесика! Скочи от проклетия прозорец! Сега!
— Тогава петнайсет месеца. Най-добрата прогноза, която можем да очакваме — отвърна монотонно лекарят.
Мозъкът ми се преметна, после трезво като компютър пресметна, че петнайсет месеца са повече време от три.
— Велики боже! — пошепна Йорг.
Рики ме пусна и отиде до прозореца. И той ли се готвеше да скочи?
Дани ще умре!
Внезапно гърлото ми се стегна. Хвърлих се към леглото му, паднах напреки върху него и се вкопчих в тялото му. Усетих как той ме притисна до себе си, как пръстите му се забиха в пуловера ми като нокти на птица.
Какво всъщност правя тук?
— Изведете момичето — нареди един от лекарите.
Момичето? Мен ли имат предвид? Коя съм аз изобщо?
— Тя е в шок. Изведете я.
Пищяла ли съм?
Някой ме дръпна. Вкопчих се още по-силно, а Дани ме притисна до себе си.
— Оставете я, по дяволите — сопна се той на някой от лекарите.
Двама ме хванаха и отново задърпаха. Внезапно се появи Рики и ме отдели от Дани.
— Аз ще я изведа — каза му тихо той и Дани ме пусна.
— Вън! — внезапно изкрещя Дани в тишината. — Всички вън!
Рики ме преведе покрай прозореца.
Скочи най-после!
— Всички вън, казах! — кресна Дани. Бе хвърлил завивката на пода и сочеше вратата с протегната ръка. — Нямам време да го кажа три пъти!
Пак ли се шегува? Както винаги?
Някой метна към стената чаша вода. Със сигурност Дани.
Три месеца! Ще остана сама! Сама. САМА! Сама…
— Вън, всички вън! — изрева Дани. — Вън!
Дадоха ми приспивателно и ме задържаха през нощта в болницата. На следващия ден Йорг ми разказа, че съм претърпяла срив — хвърлила съм се на пода и съм пищяла. Нищо не помнех.
Отчаяно се опитвах да отида при Дани, но не ми позволиха. Той бе изпаднал в сляпа ярост и през целия ден беше изхвърлял от стаята си хората от болницата. Не ми разрешиха да го видя и нито за секунда не ме изпускаха от очи. Навярно не смееха да рискуват среща между двама луди.