Не знам колко време сме седели така на поляната при понитата, двамата заедно, но всеки сам с болката си. Болка, която нямаше да намалее, ако я бяхме споделили.
Вече не бягам. Безсмислено е. Пред мен е морето. Водата е тъмносиня и въпреки високите вълни мекият й цвят ме привлича. Пътят през плажа е осеян с едри, остри камъни, но аз знам, че трябва да го извървя. Небето е сиво и тежи като олово. С безпогрешен инстинкт, който не ме плаши, знам, че животът ми свърши. Сега ще умра и така трябва. Просто ще вляза в морето и ще се удавя. Вървя, без да мисля. Пътят зад мен се срутва, няма връщане назад. Все ми е едно. И без това не бих се върнала. Смъртта ме привлича като галоп върху обезумял кон. Стигам до брега и се хвърлям във вълните. Течението моментално ме повлича във все по-тъмнеещото синьо. Макар да знаех какво ме очаква, ме обзема смъртен страх. Започвам да крещя. От гърлото ми не излиза никакъв звук. Водата е твърде плътна, твърде синя. Не ми достига въздух. Синьото се размива, става нощночерно. Крещя, крещя и крещя…
— Джесика?
Някой ме хвана здраво и ме притисна до себе си. Познах го по миризмата. Дани. Не виждах нищо. Стисках очи с все сила, твърдо решена да се удавя.
— Събуди се, Джесика! Имаш кошмар.
Дани ме раздруса леко, аз седнах в леглото и примигнах объркано.
— Къде съм?
— При мен — отговори той, — в леглото. Заспа навън, на поляната, и те докарах вкъщи.
— Толкова дълбоко ли съм спала?
Не бях усетила нищо.
— Вероятно. Денят беше дълъг.
— Кое време е?
— Пет и половина. Скоро трябва да ставаш — обясни ми Дани. — Нали си на работа. Довечера ще отидем да приберем колата ми.
На работа? Нима беше понеделник? Петъчният следобед се беше запечатал в паметта ми така отчетливо, та не можех да повярвам, че оттогава са минали дни. Спомних си разговора на поляната при понитата и отново се явиха позиви за повръщане.
— Как си? — попита ме Дани.
Изпухтях гневно. Всъщност аз трябваше да му задам този въпрос.
— Лошо ми е. Ще се обадя в работата и ще се пиша болна за тази седмица. Не мога да работя в това състояние.
Той кимна. Не можех да си представя някога отново да се съсредоточа върху нещо толкова банално като работата. Примирено си легнах отново — само за да установя, че не мога да заспя. Дани явно се чувстваше по същия начин. Остана седнал в леглото и устреми поглед към видима само за него точка.
Дълго го наблюдавах. Беше невероятно красив — никой не би предположил, че е смъртноболен и взема наркотици. Дали някога щях да се наситя да го гледам? Най-вероятно не. Оставащото ни време изобщо нямаше да ми стигне.
Приближих се до него и започнах да го събличам.
— Омъжи се за мен — пошепна ми той, докато се любехме.
— Какво?
Изумена го отдалечих малко от себе си. Той спря да се движи.
— Омъжи се за мен! — пошепна ми в ухото.
Сърцето ми заплашваше да се разкъса. Нищо на света не желаех повече от брак с мъжа, когото обичах повече от всичко друго. Но какво бъдеще ни очакваше? Представата да остана вдовица на двайсет години ме ужаси. Мълчането ми трая твърде дълго. Дани отгатна мислите ми и не каза нищо повече.
Да. Исках да кажа да. Ще се омъжа за теб, разбира се! Ала не намерих сили да произнеса думите.
Дани се сви на кълбо до мен и заспа. Предпазливо го докоснах по рамото. Беше почти осем — твърде необичайно за него още да спи по това време.
— Дани…
Той се събуди веднага и се обърна по гръб. Положих брадичка върху голите му гърди.
— Съжалявам за преди малко. Ще се омъжа за теб, разбира се.
Той скръсти ръце под главата и се загледа замислено в тавана.
— Не. Ти беше права. Не е хубаво да останеш вдовица на твоята възраст. Освен това искам да живееш, сякаш никога не си била с мен, а това няма да се случи, ако носиш моето име. — Той ме отдели внимателно от себе си. — И без това не знам дали ще се получи.
— Какво да се получи?
— Да наследиш всичко мое. Мисля, че за това е необходимо да сме били женени поне три години. Ще се осведомя и ще се постарая да ти припиша всичко.
— Не искам нищо от теб, Дани. Престани постоянно да се сбогуваш с мен! Искам да останем заедно!
Той се усмихна нежно.
— Ще остана, докато мога. След това ще получиш всичко. Тина… Ще вземеш парите за нейното жилище, за да платиш вноските за къщата. Къща за теб и твоето семейство. Продай колата и добави парите от продажбата. Както ти обещах, документите са в жабката. Ще я продадеш почти като нова.