— Цели пет години ти давах съвети. В продължение на пет години ти ги пренебрегваше и залагаше на проклетия си инат. Поне този път би могъл да ме послушаш!
— Ще си помисля. — Дани се отпусна на седалката и се загледа в тавана. След малко продължи замислено: — Навярно и без това няма да се получи нищо. Само преди седмица й обясних доста грубо, че предпочитам да живея сам.
Йорг поклати глава.
— Трябва да работиш върху себе си, Дани. Много си импулсивен.
— Не се държах импулсивно. Съзнателно я прогоних. От страх пред бъдещето.
— Прекалено много мислиш. На твоята възраст връзките идват и си отиват. Повечето приключват много бързо. Най-добре е изцяло да прогониш мислите за бъдещето. — Йорг изпадна почти в еуфория. — Ще й се обадиш и ще се извиниш. Оправи нещата!
— И как ще стане? Как да се извиня? Не мога да й дам обяснение, без да кажа истината!
— Прав си. — Йорг помисли малко. — Измисли нещо. Разкажи й как последната ти връзка се е провалила. Кажи, че ти е било нужно време.
Дани учудено поклати глава.
— Не е възможно да ме съветваш да започвам връзка с лъжа!
Йорг вдигна рамене.
— Щом се налага. Постарай се да намериш начин. Не започвай веднага с истината.
— Ще си помисля — повтори Дани.
— Разкажи ми за момичето. Какво харесваш у нея?
— Казва се Джесика! — Необикновените сини очи засияха. — Няколко години по-малка от мен. Стройна, с дълга коса. Малко превзета, но сладка. — Дани замислено присви очи. — Най-важното обаче е, че знае как да ме възпира. Не ми позволява просто да я карам да танцува по свирката ми, както става с другите момичета. Тя е равноправен партньор, интересува се от мен, не от външността ми както всички други. — Усмихна се криво. — Мисля, че имам нужда от това. Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея. Точно така. Искам момиче, което да ме опознае истински. Момиче, което не допуска лесно да го сплашват. Момичето, което има връзка с мен, трябва да е наистина дебелокожо, за да ме издържи.
ЯНУАРИ 2000
— Бледорозово или по-добре наситено синьо?
— Нито едното, нито другото — отвърнах. — Не харесвам лак за нокти!
Особено пък в синьо!
Ванеса въздъхна.
— Добре, от мен да мине. Тогава използвай поне безцветен лак. Иначе няма да имаме истински разкрасяващ уикенд.
— Неса, моля те. Вече ми направи маска на косата, маска на лицето и маникюр. Навярно сега съм най-красивият човек на земята.
Познавам друг, още по-красив!
Мили боже, защо този омразен глас не ме оставяше на мира?
Примирих се и протегнах ръце към приятелката си.
На вратата се почука, влезе мама.
— Джесика, пристигна колет за теб.
Взрях се объркано в малкото кашонче.
— Не съм поръчвала нищо.
— Може да е закъсняла доставка.
Мама ми подаде кашончето, а аз започнах да духам намазаните с безцветен лак нокти.
— След малко ще го отворя. Остави го някъде.
— Ще ядем след половин час — съобщи мама на излизане.
— От кого ли е? Моля те, Неса, отвори го бързо.
Ванеса се помъчи да разкъса лепенките с пилата за нокти и наистина успя. Извади от кашончето кутия, увита в хартия.
— Радиостанция — установи тя. — Божичко! Мидленд Алън, 80 канала[5]! — добави смаяна. — Страхотно! Как можа да си го позволиш?
— Изобщо не мога да си го позволя — отвърнах и си представих евтината ТМ-радиостанция, която използвахме досега. — Някой е сбъркал адреса.
— Вътре има бележка.
— Дай ми я!
Изтръгнах листчето от ръката й. Докато го разгъвах, ме обзе предчувствие.
— От Дани е — съобщих тихо.
— Какво пише? Да не би да ти подарява радиостанцията? Мислех, че сте се скарали! — Ванеса подскачаше нервно. — Отговори ми, Джес!
— Дани се извинява — обясних и прочетох писмото повторно. Сърцето ми биеше силно. — Има и едно стихотворение, от което не разбирам нищо.
— Какво пише?
Зачетох на глас писмото, написано на линирана хартия.
Джесика,
Искам да се извиня за поведението си през онази неделна сутрин.
Не се държах добре — sorry.
Ти просто вложи в нощта твърде много, прекалено много. Съжалявам, затова реших да ти подаря нещо, като извинение или просто защото те харесвам.
Въпреки това трябва да продължим по отделни пътища, между нас никога няма да се получи. Ти виждаш у мен нещо, което не съм.
Sorry, Дани
Pain is a feeling
5
Радиостанция за осъществяване на гражданска радиовръзка, каналите се ползват безплатно, на достъпните честоти се работи свободно; в Германия честотната област обхваща 80 канала. — Бел. прев.